Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Лорен коленичи, след това легна по корем и се примъкна до ваната. Притисна се с цялото си тяло към студените плочки, вперила очи в червения лъч. Твърде късно осъзна, че трябваше да се измъкне от банята, когато имаше възможност. Ако сега помръднеше, щеше да попадне под лъча. Той вече подскачаше по вратата. Мили Боже, ако Ник в този момент я отвореше, щеше да попадне в оптическия мерник на онзи от покрива.

Успокой се. Помисли. Как така е успял да се качи на покрива, без никой да го забележи? Ник й беше казал, че наблизо има агенти, които денонощно наблюдават къщата, но в съседство със спалнята и банята й беше празното пространство, обрасло с дървета, а друг незастроен парцел се намираше до задния двор. Сигурно не му е било трудно да се качи на някое от големите стари дървета и оттам да се прехвърли на покрива.

Но как така никой не го беше видял? Не се паникьосвай. Почакай. Може би някой от агентите на ФБР се бе качил на покрива. Да, това бе възможно. Пазеха прозореца на банята, за да е сигурно, че психопатът няма да опита да проникне оттам.

Отчаяно й се искаше да повярва, че това е така, но лъчът отново се раздвижи по огледалото. Лорен побърза да се възползва от тази възможност, като благодареше на Бог за безлунната нощ. В непрогледната тъмнина тя се надигна на колене, за да отвори вратата. Изпълзя в спалнята, като одра коляното си на металния праг.

Нито за миг не откъсна очи от лъча. Видя как я настига точно когато затваряше вратата. Съвсем лекото щракване на ключалката я накара да подскочи, облегна се на стената и опита да си поеме дъх.

Щеше да чуе отварянето на прозореца. Беше стар, рамката му бе изметната и стържеше. Така тя седеше и се ослушваше. Всеки мускул на тялото й бе напрегнат.

Ник долови лекото шумолене, когато тя изпълзя от банята. Какво правеше, по дяволите, защо не бе останала вътре?

Той се изправи и се притисна до стената. Можеше да види коридора, слабо осветен от нощната лампа, поставена върху шкафа в дъното му. Ник очакваше, че убиецът ще опита да проникне в спалнята й.

Вече го чуваше как се прокрадва по стълбите. Изскърца стъпалото, което леко бе разхлабено. Ако вече бе влизал в къщата много пъти, както смяташе Ник, престъпникът щеше да си спомни, че точно това стъпало скърца и щеше да го избегне. Дали пък Ник не го надценяваше прекалено? Все пак този човек беше предпазлив, планираше всичко предварително. Събраните за него сведения говореха за това. Действаше организирано, методично. И все пак бе вдигнал шум при влизането си в къщата. Наистина имаше случаи, когато опитни престъпници правеха грешки, също като Бънди и Донър.

В този миг задната врата се отвори, след това се затръшна. Който и да се беше изкачвал преди малко по стълбите, сега се втурна обратно. Ник чу бързи стъпки на първия етаж, след това дрезгав шепот. В къщата бяха влезли най-малко двама. Какво ставаше, по дяволите? Знаеха, че убиецът е самотник.

Долу двамата спореха, но се чуваше само приглушен шепот и Ник не можеше да разбере за какво говорят. Стояха до входната врата. Сетне единият отново се втурна нагоре по стълбите. Ник чуваше как другият обикаля долу. След това се чу трясък, може би падна ваза, последва шум от разкъсване, сякаш някой съдра нещо. Този кучи син да не разбиваше къщата на Лорен!

Адреналинът нахлу в кръвта на Ник.

Другият натрапник в момента беше на площадката. Носеше джобно фенерче. Първо лъчът му, а след това и една сянка прекосиха прага на спалнята. Човекът продължи към шкафа за бельо в коридора. Ник реши, че отива за камерата.

Джо щракна лампата в коридора, а Ник бързо пристъпи напред, за да блокира всяка възможност за бягство.

— Не мърдай! — нареди Джо и насочи дулото на пистолета си към непознатия.

Стив Бренър измъкна ръката си от шкафа и заслони очите си от ярката светлина.

— Какви сте вие, по дяволите! — извика той, като се обърна и се опита да се провре покрай Ник.

Но агентът го фрасна по слепоочието с дръжката на пистолета си. Зашеметен от удара, Бренър залитна назад, а след това премина в атака, размахвайки юмруци на всички страни. Ник с лекота избегна нападението, после му нанесе един аперкът в носа и костта изхрущя. Бликна кръв, Бренър изрева от болка, политна назад и рухна на колене. С две ръце се хвана за лицето и започна яростно да сипе ругатни.

Ник бутна Бренър на земята по корем и го задържа така, като притисна гърба му с колене.

— Имаш право да мълчиш… — започна агентът, но в този миг Джо го извика.