Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Той е сложил камера в къщата ти?

— Да не повярваш, че такъв човек ще го направи! — възкликна Уили.

Тя не отговори. Облегна се на Ник, чувстваше се смазана. Не откъсваше очи от Бренър. Той се обърна, забеляза, че тя го гледа и се ухили презрително. По идеално поддържаните му зъби и по устните му имаше засъхнала кръв.

Бренър не бе в състояние да овладее яростта си. Сипеше хули срещу всички. Но ако точно тази кучка не бе довела приятелчето си от ФБР в дома си, той нямаше да изпадне в такова унизително положение. Опита се да се нахвърли върху Лорен, но Джо го сграбчи и го задържа. Бренър ругаеше грозно и се бореше да се освободи. Всичките му планове бяха провалени.

— Кучко мръсна! — изруга той. — Тази къща вече е моя. Платих много пари на старата дама и знаеш ли какво? Нищичко не можеш да направиш, да те вземат мътните! Ще ви осъдя всички до един, аз имам права — изкрещя той. Сетне злобно добави: — Наблюдавах те как се събличаш всяка вечер. Виждал съм всичко, което можеш да покажеш.

Злото светеше като горещи въглени в очите му. Лорен вече не се съмняваше, че той е убил онези жени. Бренър несъмнено беше побъркан.

— Джо, запуши му устата! — извика Ник.

— Отведете я оттук! — нареди Уесън.

Ник я поведе обратно към колата. Някакви жени от тълпата се разпищяха. Една майка грабна детето си и го понесе към къщата си. Съседите бяха шокирани от държанието на Бренър.

Ник накара Лорен да влезе в колата, след това даде на заден ход и паркира зад возилото на Файнбърг.

— Послушай ме. Искам да стоиш тук със затворени прозорци и заключени врати.

Той натисна копчето на климатичната инсталация.

— Искам да се махна, моля те, нека да тръгваме!

Малко оставаше да се разплаче.

— Трябва само да поговоря с Уесън и изчезваме — обеща Ник.

Лорен го наблюдаваше как се втурна през двора. Пожарът вече затихваше, пожарникарите бяха успели да овладеят пламъците. Лорен се учуди, че наблюдава съпричастно цялата тази разруха. Доскоро това беше нейният дом, но сега, след като Бренър го притежаваше, не искаше никога повече да влезе там.

Проблясващите светлини, шумът на тълпата, виковете на Бренър — всичко това й дойде прекалено. Хвана се за челото и се свлече безсилно на седалката. А след това започна да плаче за двете жени, които Бренър беше убил.

Сега вече можеха да почиват в мир. Това чудовище повече нямаше да може да нарани никого.

Шерифът пристигна последен пред горящата сграда. Неговият „Форд Експлорър“ изскочи иззад ъгъла, зави рязко, за да не удари Малката Лорна и закова на място.

С пъшкане Лойд измъкна туловището си иззад кормилото, излезе от колата и застана с ръце на хълбоците. Загледа се в тълпата, стараейки се да си придаде важност. Страшно се намръщи, така че всеки, който го наблюдаваше, да разбере, че счита ситуацията за много сериозна. Придърпа колана на панталоните си, изопна рамене и тежко закрачи през двора на Лорен.

— Какво става тук? — извика той.

— А ти какво си мислиш? — гневно му отвърна Джо.

Лойд намръщено го изгледа. След това забеляза, че ръцете на Бренър са в белезници и че цялото му лице е в кръв.

— Ей, за какво сте оковали Стив?

— За нарушение на закона — отговори му Джо.

— Глупости — надуто възкликна Бренър. — Лойд, аз не съм извършил нищо незаконно. Накарай ги да свалят тези проклети белезници. Ожулиха ми китките.

Шерифът застрашително пристъпи към Джо.

— Ти не беше ли онзи, дето поправяше мивката на Лорен? Какво правиш тук? Ти ли удари този гражданин? Искам ясен отговор. Ти ли го удари?

— Аз го ударих — обади се Ник. — Съжалявам, трябваше да го убия.

— Я недей да ми остроумничиш, момче! Тази работа е сериозна.

— Да, така е — съгласи се Ник. — И ако още веднъж ме наречеш „момче“, ще ти сложа белезници. Ясно ли се изразих, Лойд?

Лойд страхливо се отдръпна от разярения агент и започна да се преструва, че обмисля създалото се положение. Всъщност шерифът все повече имаше чувството, че е загазил здравата, но знаеше, че Бренър ще го убие, ако не го измъкне от тази бъркотия. Той погледна плахо към Ник. Агентът от ФБР този път му се виждаше крайно опасен.

— Лойд, направи нещо — настоя Бренър. — Той ми счупи носа. Искам да го арестуваш.

Шерифът кимна и си наложи да погледне Ник в очите. От ледения му взор го побиха тръпки. Беше горд със себе си, защото не се извърна.

— Бренър, да не би да смяташ, че мога да арестувам агент на ФБР? — смотолеви той.