Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Лорен се обърна назад и видя как пламъците избиват през покрива над всекидневната й. Тогава осъзна, че са се измъкнали на косъм.

Благодари на Бог, че никой не е пострадал. Но изведнъж започна да трепери цялата.

— Лорен, какво има?

— Ти го улови! Всичко свърши, Ник. Кошмарът приключи.

Лорен пусна чантата си на земята и го прегърна. Той я притисна към себе си и я чу да шепне:

— Благодаря ти.

Тя вдигна поглед към него:

— Все още не мога да повярвам. Когато го чух да крещи в коридора, разпознах гласа му и разбрах, че това е Стив, но просто не бях в състояние да свържа нещата. Бях толкова шокирана. — Лорен си пое дълбоко дъх: — Ти пръв ми каза, че той е заподозрян.

Не можеше да спре да трепери. Припряно избърса сълзите си и тогава се сети за мъжа на покрива.

— Те бяха двама — каза тя.

— Другият беше Лойи. Той подпали пожара.

— Лони ли? — Лорен не знаеше защо е толкова шокирана от това, че синът на шерифа е бил замесен. Но Бренър несъмнено е замислил всичко. Именно той бе подготвил целия този кошмар от началото до края.

Ник търсеше с поглед Лони. Къде ли беше, досега трябваше да са му щракнали белезниците!

Уили и Джъстин притичаха от другата страна на улицата, за да помогнат. Джъстин веднага влезе в двора на Беси Джийн, за да пусне градинския маркуч и да се опита да ограничи пламъците.

Ник и Лорен чуха Уесън да говори по телефона.

— Аз го хванах, сър. Това е сигурно и веднага щом получа заповедта за задържане, ще намеря още доказателства да го държа под арест.

— Чу ли, той го бил хванал? — Лорен се смая от наглостта на Уесън.

— Да, чух го — мрачно отвърна Ник.

Джо, който също стана свидетел на разговора, изгледа свирепо Уесън. Агентът, който ръководеше операцията, го пренебрегна и продължи да говори по своя лъскав миниатюрен мобилен телефон. Уесън едва сдържаше ентусиазма си.

— Хванах го също като по учебник, сър! И за ваше сведение, ни най-малко не съм действал по инстинкт. Всичко се дължеше на внимателно планиране и постоянство в работата. Не, сър, аз не критикувам вашите методи. Просто ви казвам, че всичко беше постигнато с упорит труд.

Пожарната кола се зададе с бясна скорост по улицата, сирената виеше. Файнбърг премести колата, за да не пречи на пожарния кран, и я паркира пред къщата на Беси Джийн. След това излезе и изтича при Джо.

Пожарникари доброволци, облечени с жълти мушами и шапки, хукнаха да прикачат маркучите. Шофьорът изключи сирената и след това извика:

— Всички излязоха ли от къщата?

— Всички са навън — потвърди Джо.

Ник кипеше от ярост. Закле се, че ако Уесън не изключи проклетия си телефон в следващите пет секунди, ще го изтръгне от ръката му и ще го пребие. Стига по този начин да успееше да получи от него отговори на някои въпроси. Къде беше Лони? А къде бяха агентите, които трябваше да държат под наблюдение къщата?

— Лорен, искам да се качиш в колата и да останеш там. Ще я изкарам на улицата — каза Ник.

Натрупаният гняв се долавяше в гласа му. Той все още се държеше така, сякаш не бяха заловили този, когото трябваше.

— Ник, всичко свърши — повтори Лорен. — Може би все още не си проумял това. Ти го направи. Вие двамата с Джо го хванахте.

— Ще говорим за това по-късно — мрачно отвърна той и вдигна чантата.

Но когато стигнаха до колата, промърмори:

— О, по дяволите, ключовете!

— У мен са — рече Лорен.

Той подържа чантата, за да може тя да порови вътре и да ги намери. Ръцете й трепереха толкова силно, че не можеше да улучи ключалката.

Ник ги взе от ръцете й, отключи вратата на автомобила и хвърли чантата на задната седалка.

— Лорен, как така са сложили белезници на тоя тип? — попита Уили.

Джъстин притича от двора на семейство Вандерман. Той също беше любопитен да научи подробности.

— Това не е ли Стив Бренър? — удиви се Джъстин. — Нали той е най-важният в този град.

— Ама как така са му сложили белезници? Какво е направил?

— Влезе в къщата ми.

— Качи се в колата, Лорен! — нареди й гневно Ник.

Той я хвана за лакътя, но в това време Бренър започна да крещи:

— Махнете тези белезници от мен. Не можете да ме задържате. Не съм извършил нищо незаконно. Тази къща е моя и ако искам да сложа вътре камера, не можете да ме спрете. Подписах документите преди две седмици. Къщата е моя и имам право да знам какво става в нея.

Цялото търпение на Джо се изчерпа.

— Имаш само правото да мълчиш. Хайде млъквай, да те вземат дяволите!

Джъстин погледна Лорен шокирано: