Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Не можеше да откъсне очи от „мулето“. Наблюдаваше го как премина по тревата и привлече Лорен в обятията си. Всичко това беше игра. О, да, той знаеше какво правят. Опитваха се да го извадят от равновесие. Но не беше глупак.

И въпреки това не можа да извърне глава. Те танцуваха и никак не му харесваше начина, по който „мулето“ я държеше в прегръдките си. Твърде близко, твърде интимно. Тогава Ник я целуна. Такава бясна ярост избухна в гърдите му, че коленете му се подгънаха и трябваше да седне. Това беше игра, само игра и нищо повече. Те си играеха с него, измъчваха го. Да, той знаеше какво правят… И все пак бе позеленял от гняв.

Как смееха да го измъчват така!

Но изненадите не бяха свършили. Сега ги наблюдаваше внимателно, без да мигне, изучаваше ги и забеляза начина, по който Лорен гледаше агента. Ядно се дръпна назад на пейката. Тя наистина беше влюбена в онзи. За проницателен човек като него това беше ясно като бял ден. Тя не можеше да го скрие, не и от него. Зеленоокото момиче се беше влюбило в едно „муле“. Какво щеше да прави той сега!

Тя проваляше приятното прекарване на пикника. Когато обявиха последната песен и казаха, че е посветена на Лорен, той цял пламна и му се зави свят. Радостта и гневът му станаха непоносими. Но докато стоеше на видно място и наблюдаваше своята плячка, която танцуваше на дансинга, той ту се усмихваше, ту се смееше. Трябваше да се вижда, че си прекарва чудесно, защото знаеше, че в тълпата има „мулета“, които го търсят. Всичките до един бяха глупаци. Те дори не знаеха как изглежда той, тъй че как се надяваха да го хванат? Да не би да очакват да извади пистолет и да го насочи към главата си? Засмя се само като си помисли за това. Тяхната тъпота беше страшно забавна. Наистина забавна.

Тогава той забеляза добрия отец Том, който тичаше към сестра си заедно с още един свещеник. Очите на Том бяха изпълнени с такъв красив ужас. Той му се наслади и въздъхна от удоволствие. Тези проклети свещеници, какво си мислеха, че ще направят? Ще се молят, та сам да се предаде ли?

Аз ще въздам възмездие, рече Бог. Дали отец Том сега вече не мислеше за възмездие? Тази възможност му се стори забавна. Може би следващия път, като отидеше на изповед, щеше да го попита. Един свещеник би трябвало да покаже разбиране, нали такава беше работата му? Да разбере и да прости. А може би разбирането щеше да дойде заедно със смъртта. Той предъвка тази философска възможност и сви рамене. Какво му пукаше дали Томи разбира или не?

Мили боже, от много дълго време не беше се забавлявал така. А щеше да става още по-добре, стига само да съумееше да сдържа гнева си, да го контролира, да укротява звяра в себе си с обещания за бъдещото опустошение. Как смееха те дори да си мислят, че могат да го надхитрят? Невежи „мулета“, всичките до един!

Все пак трябваше да бъде предпазлив. „Изчакай благоприятния случай“, това беше девизът му. Със сигурност тези агенти ни най-малко не го притесняваха, нито го плашеха. Нали той самият беше поканил момчетата от ФБР да дойдат в Холи Оукс? Но толкова много му се искаше да бъде любезен домакин, затова трябваше да знае точния брой на гостите, които ще забавлява. Трябваше да има ядене и пиене за всички. Дали беше донесъл достатъчно експлозиви със себе си? Той се замисли за миг и след това се усмихна. Ами да, имаше за всеки.

Разбивачът на сърца винаги беше подготвен.

Неговата задача бе да елиминира колкото е възможно повече „мулета“, стига това да не попречеше на главната му цел. Мишената. Да улучи мишената и в същото време да се позабавлява по най-старомодния начин, докато доказва на света, че той е Най-висшето Създание. Никое от тези момчета на ФБР не можеше да се мери с него. Много скоро, когато станеше прекалено късно да избягат и да се скрият, те щяха да го разберат.

Той можеше да се погрижи за неприключените си сделки и в същото време да се надсмее над всички тях по националната телевизия. В най-гледаното време. Филм в единайсет.

Измина още един ден и напрежението все повече нарастваше.

На Лорен й призляваше при мисълта, че се налага да присъства на още едно такова голямо събиране. Но нямаше намерение да разочарова Мишел в една от най-важните вечери в живота й, когато щеше да се състои репетицията за сватбата й, последвана от тържествена вечеря.

След като сервираха първото блюдо, Мишел забеляза, че Лорен не е докоснала чинията си. Тя се наведе през масата и й прошепна загрижено: