Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Един от гимназистите покани на танц Лорен. Тя любезно се съгласи, преди Ник да успее да измисли причина за отказ. Той ги последва до дансинга, застана отстрани със скръстени ръце и през цялото време не откъсваше очи от нея.

Групата изпълняваше една стара песен на Елвис Пресли. Лорен се поклащаше в такт с музиката, докато нейният партньор бясно се въртеше около нея. На два пъти тя успя да отскочи, за да избегне удар с лакът, защото хлапакът размахваше ръце и крака на всички страни. Ник си помисли, че той прилича на статист в лош филм за каратисти, и забеляза, че на Лорен й е много трудно да запази сериозно изражение. Другите двойки се бяха по-отдръпнали, оставяйки повече място за хлапето. Вероятно също се страхуваха да не ги ритне.

През следващия един час отново и отново някой я мъкнеше на дансинга, а ръководителят на групата четеше на висок глас посвещенията и изпълняваше песните по желание. Когато не танцуваше, Лорен помагаше да разтребят наоколо и непрекъснато я спираха мъже, жени и деца, за да се здрависат. Тя се движеше така леко и спокойно сред всички, че Ник й завидя.

Лорен му беше казала, че в Холи Оукс хората са загрижени един за друг, но сега той виждаше това наяве. Винаги бе смятал, че ще се побърка, ако всички наоколо знаят какво прави по всяко време. Сега вече не беше много сигурен в това. Можеше да се окаже приятно. В Бостън не познаваше нито един от съседите си. Вечер се прибираше у дома, вкарваше колата в гаража, влизаше в къщата и оставаше там, докато станеше време отново да излезе.

Сега Лорен танцуваше с Джъстин и се смееше на нещо, което той й бе подхвърлил. Щом песента приключи, Ник забеляза някакъв мъж, приблизително на неговата възраст, да се приближава към Лорен. Реши, че тя вече е танцувала предостатъчно за една вечер. Стигна пръв до нея, привлече я в прегръдките си и я целуна.

— Това пък за какво беше?

— Защото сме влюбени — напомни й Ник. — Ти разказа ли на хората как се запознахме?

— О, да — отвърна тя. — Досега най-малко двайсет пъти.

— А разправи ли им какво смятат експертите за твоя преследвач?

Тя кимна, докосвайки с глава бузата му, след това се облегна на рамото му и притвори очи. Всеки, който ги наблюдаваше, трябваше да се увери колко са влюбени, докато танцуват.

— Разказах го по толкова много различни начини, че накрая взеха да не ми достигат прилагателни. Наричах го тъп и лигав, казвах им, че според ФБР той има много нисък коефициент на интелигентност. Че за съжаление е абсолютен некадърник и неудачник. Накрая се изчерпах.

— Бива си го моето момиче.

— Ами ти? Разказа ли на хората как сме се запознали?

— Да, при всяка възможност — отговори той. — Запознах се с Кристофър. Хареса ми.

— Все още не съм видяла Мишел. Охо, ето го и Стив Бренър!

— Няма да танцуваш с него, нали?

— Не, разбира се.

Песента свърши. Ник и Лорен напуснаха дансинга, а Стив Бренър ги пресрещна.

Ник само с един поглед го прецени. Това беше човек, който винаги държеше да контролира положението. Начинът, по който се обличаше и по който се движеше, го издаваха. Според Ник външността му говореше много. Ризата и панталоните му, марка „Ралф Лорен“, бяха идеално изгладени, косата — сресана. Имаше само една дребна проява на небрежност в облеклото му за пикник — носеше мокасините си „Гучи“ на бос крак. Когато му стисна ръката, Ник забеляза, че Стив се е окичил и с „Ролекс“.

Бренър докосна съчувствено рамото на Лорен:

— Да знаеш колко много съжалявам за статията, която Лорна е написала. Стана ми много неловко, щом прочетох онези глупости за нас двамата. Нямам представа откъде е измислила цялата тази история, но се надявам, че не те е разстроила.

— Не, не ме ядоса — каза тя.

Той се усмихна.

— Лорна ми довери, че с Ник сте се сгодили. Или това е друга нейна измислица?

— Този път е разбрала правилно. С Ник смятаме да се оженим.

— Брей да му се не види! Моите поздравления! Вземате чудесна жена — рече той на Ник. А след това отново погледна Лорен и попита: — Определихте ли датата на сватбата?

— Втората събота на октомври — отвърна тя.

— А къде ще живеете?

— В Холи Оукс — каза Лорен. — Така че ще продължавам да се боря с теб за градския площад.

Очите му вече не се усмихваха.

— Това и очаквах, но ми се струва, че няма да откажеш на новото ми предложение. Бих искал да намина при теб утре след работа. Ще си бъдеш ли у дома? Можем да седнем заедно и да го обсъдим.

— Не, съжалявам, утре няма да съм си вкъщи. С Ник отиваме в абатството, ще има репетиция за сватбата на Мишел. А после ще вечеряме навън — обясни му тя. — Ще се приберем вкъщи след полунощ.