Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Не изглеждаш особено добре, мила.

— Добре съм — отвърна Лорен и си наложи да се усмихне.

Мишел беше на друго мнение и се обърна за помощ към Ник:

— Защо не заведеш Лорен у дома и не я сложиш да си легне — предложи тя.

Приятелката й понечи да възрази, но Мишел я прекъсна:

— Не искам да се разболееш. Утре няма да отида до олтара без теб.

Лорен и Ник се сбогуваха рано-рано с всички и поеха към дома.

Когато пристигнаха, на предната веранда ги очакваше букет от дузина рози. Ник взе вазата и влезе в къщата.

— Донесоха ги веднага щом излязохте — каза Джо.

Ник прочете картичката на глас:

— „Моля те, прости ми и ела у дома. С любов, Джоъл“.

Лорен взе вазата и я сложи на масата в трапезарията. Ник и Джо я последваха. Двамата мъже застанаха един до друг и загледаха намръщено розите.

— Ще е истинска загуба да ги изхвърля — каза тя. — Но обикновено точно това правя. Не искам да си спомням за Джоъл Патерсън всеки път, когато минавам през тази стая.

— Колко често ти изпраща цветя тоя смахнат? — попита я Ник, като се стараеше да не му проличи колко е раздразнен.

— Горе-долу веднъж седмично — каза тя. — Не иска да се откаже и това си е.

— Така значи? Ще видим тази работа. — Агентът взе вазата, отиде в кухнята и изпразни водата в умивалника, а след това пусна вазата и розите в кофата за боклук. — Той е истинска лепка, нали?

— Значи Патерсън е онзи тип от Чикаго, дето се свалял със секретарката си, докато преследвал теб, а? — попита Джо.

Тази откровена оценка на случилото се ни най-малко не я развълнува.

— Да, точно той е.

— Бих казал, че му е трудно да се раздели с теб — отбеляза Джо. — Но не се притеснявай, Ник ще се погрижи за него.

— Не — възрази тя малко по-остро. — Джоъл Патерсън е мой проблем и аз сама ще се оправя с него.

— Добре — съгласи си Джо, удивен от този изблик на гняв. — Каквото и да решиш, аз съм съгласен.

— Просто не му обръщам внимание.

— На мен ми се вижда, че това не върши работа — отбеляза той.

— Нека да си харчи парите за цветя. Не ме интересува. А сега може ли да сменим темата, моля?

— Да, разбира се.

Тя се хвана за челото.

— Виж какво, съжалявам, че така ти се сопнах. Просто… след онова, което се случи на пикника… Джо, той беше там. И искаше да знам, че ме наблюдава. „Имам очи само за теб“. Така се казваше песента по желание.

— Чух за тази работа — отвърна Джо и я последва в кухнята.

Той вече бе отгатнал какво смята да направи тя. Да си свари чай. Джо знаеше, че напрежението й се отразява. На светлината на мъждивата лампа в кухнята тя изглеждаше бледа, сякаш в продължение на седмици не беше се наспивала.

— Налага се да бъдеш силна — увери я Джо.

Тя се обърна към него, предизвикателно подпряла ръка на кръста.

— Няма защо да се притесняваш за мен.

— Защо не идеш във всекидневната да погледаш малко телевизия? — предложи й Джо.

— Ще си направя чаша горещ чай. Ти искаш ли?

— Разбира се — отвърна той.

Джо имаше чувството, че температурата в кухнята е най-малко четиридесет градуса, но щом тя желаеше да му направи горещ чай, щеше да го изпие.

Седна и започна да я наблюдава. Ник беше в задния коридор и говореше по телефона, свел глава, но гласът му бе прекалено тих, за да се разбере нещо. Джо предположи, че той говори или с Моргенщерн, или с Уесън.

Лорен занесе чайника до мивката и го сложи под кранчето. Тя се взираше в перуниката, изрисувана върху белите плочки над умивалника и си мислеше за пикника.

Ник приключи телефонния разговор и се върна в кухнята точно когато тя казваше:

— Лони беше дошъл на пикника. Вярно, че си тръгна рано, но може да е сложил листчето в шапката, преди Томи да го прогони.

Ник си взе една диетична пепси кола от хладилника, отвори я, отпи голяма глътка и се намеси:

— Да, Лони е могъл да направи това, но не е възможно да е бил на две места едновременно. Знаем, че не е напускал Холи Оукс през последния месец. Бил е в града, когато натрапникът е говорил с Томи в изповедалнята.

— Кога откри това? — попита Лорен.

— Сутринта получих тази малка информация от Файнбърг.

Тя отново се обърна към умивалника и попита:

— Е, тогава кой не е бил в града?

Чайникът беше препълнен и водата започна да прелива. Ник го взе от ръцете й, изля половината и след това го сложи върху печката.

— Шерифът е бил извън града — отговори й Джо. — Същото се отнася и за Стив Бренър. Казал е на приятелите си, че заминава на риболов.

Лорен извади чая и чашите от бюфета и ги сложи на масата. Като че ли не забелязваше, че Ник пие пепси кола. Въпреки това се канеше да му налее чай. Той се усмихваше, докато я наблюдаваше какво прави. Този неин чудат навик беше странен, но някак мил.