Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Тогава не пиши — предложи й Лорен.

Вестникарската горила се обърна отново към Ник и продължи:

— Както ти казвах, преди да ме прекъснат така грубо, Лора непрекъснато си променя мнението. В една от моите статии споменах, че Стив Бренър и тя са сериозна двойка и че сватбата им, както изглежда, се задава на хоризонта. Но бях принудена да публикувам опровержение.

Млъкна за малко, за да се усмихне самодоволно на Лорен, и след това продължи:

— Тя ме накара да го направя. Можеш ли да си представиш? Доверието към мен бе поставено на карта, но на нея не й пукаше за това. Въпреки всичко настояваше да публикувам опровержение.

— Защото не беше вярно — отбеляза раздразнено Лорен. — Никога не съм излизала със Стив Бренър и ти го знаеше, но не ти пукаше дали е вярно. Нали така?

Френският акцент на Лорен ставаше все по-забележим. Това издаваше, че е разстроена.

— Трябва ли да ме обиждаш? Аз съм точна. Публикувам каквото ми кажат.

— Ако не ми изневерява паметта, писа, че имам планове за сватба.

Лорен я притискаше в ъгъла, а на Лорна това никак не й харесваше.

— Сега не мога да си спомня подробностите, но съм сигурна, че почерпих сведения направо от извора, иначе нямаше да го публикувам — промърмори Лорна, присвила устни с отвращение.

— Да не би Стив Бренър да е играл ролята на „извора“? — попита Ник.

— Признавам, че е възможно да съм… преувеличила малко, за да стане новината по-интересна — обясни тя. — Но със сигурност не съм си съчинила всичко това, независимо какво ви е казала Лора. Трябва да защитавам репутацията си.

— А какво имаше да каже Стив за статията?

Лорна сви рамене.

— Нищо не каза. Запозна ли се вече с него?

— Не, не съм.

— Той ще ти хареса — предсказа Лорна. — Всички го харесват, всички, освен Лора — добави тя, като махна с ръка към Лорен. — Стив иска да подобри местната икономика. А и е направил толкова много за града ни. Сигурна съм, че опровержението го е накарало да се почувства толкова неловко, колкото мен самата, но не отрони и дума. Той е такъв джентълмен! Аз в никакъв случай не бих публикувала това опровержение, ако Лоран не ме беше заплашила, че ще се оплаче по-нагоре. Тя може да бъде много… с много труден характер.

— Наистина трябва да тръгваме — настоя Лорен. Беше й дошло до гуша от Малката Лорна.

Ала Ник не помръдна от мястото си.

— Само за сведение, след като искате да бъдете толкова точна…

— Да? — каза Лорна и вдигна писалката за атака.

— Тя се казва Лорен. Името й е Лорен, а не Лора, нито Лоран. Освен това ние се обичаме — добави той. — Затова няма защо да се притеснявате, че ще ви се наложи да публикувате опровержение. Нали така, скъпа?

Лорен не отговори веднага и той я притисна още по-силно в прегръдката си.

— Да — отрони накрая тя. — Ник ме обича и аз го обичам.

Но лицето на Лорна отново придоби предишното грозно снизходително изражение. Беше явно, че не й вярва. Изведнъж за Лорен стана страшно важно да убеди Вестникарската горила:

— Случи се просто така — каза тя и я погледна убедително в очите. — Не вярвах, че има любов от пръв поглед, докато срещнах Ник. Мислех си, че това са си само голи плътски желания, нали така, скъпи? Но после разбрах, че всичко е истинско. Аз съм лудо влюбена в него.

Малките очички на Лорна се стрелкаха между самодоволната усмивка на Ник и сериозното изражение на Лорен.

— Ще ви цитирам. — В нейните уста тези думи прозвучаха като заплаха.

— Това е чудесно! — възхити се Ник и се обърна да тръгне към колата, все така нежно притиснал Лорен до себе си.

За щастие автомобилът бе паркиран наблизо. Ник отвори вратата за Лорен, а след това заобиколи и седна на шофьорската седалка. Лорна остана на тротоара, вторачила злобен поглед в тях.

— Имам чувството, че Малката Лорна не те обича много — усмихна се Ник и погледна към светската репортерка, отразена в огледалото за обратно виждане.

— Сега разбирам защо са те взели на работа във ФБР. Много си наблюдателен.

— Моята статия ще излезе в неделния вестник! — извика подир тях Лорна. — Моля ви, постарайте се да останете влюбени дотогава.

Вбесена, че жената не иска да й повярва, Лорен натисна бутона за сваляне на прозореца и се наведе навън от колата.

— Казвам ти го за последен път: това е истинската любов! Онази, която е трайна.

Лорна слезе от тротоара.

— Наистина ли?

— Честен кръст — повтори Лорен.

— А определихте ли датата на сватбата?

Това беше свръх предизвикателство, но и то не остана без отговор: