Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Тичаше с всички сили, за да ги пресрещне, а високите й токчета в розово червен цвят потракваха по паважа като картечница.

— Мили боже, като кон! — удиви се Ник.

Когато тя връхлетя върху тях, първото нещо, което Ник забеляза, бе липсата на вежди. Лорна ги беше оскубала напълно и с молив бе нарисувала права линия над хлътналите си очи.

Лорен се оказа заклещена на място.

— Смятах, че от агентите на ФБР се очаква да действат бързо — промърмори тя, докато търпеливо изчакваше да го запознае с жената, която тайно наричаше Вестникарска горила.

— Не забравяй каква е целта ни. Това за нас е златна възможност — напомни й Ник. — Хайде, престани да се мръщиш и се престори, че си влюбена.

Ник беше страшно очарователен и това само окуражи Лорна да бъде по-безцеремонна от всякога. Тя настоя да вземе интервю на място. Измъкна огромния си бележник от чантата си и поиска да научи всички подробности около запознанството им.

След петнайсет секунди Ник знаеше две неща за тази жена: първо, тя ненавиждаше Лорен и второ — желаеше него. Това си личеше съвсем явно от начина, по който го гледаше и непрекъснато облизваше устни. Отвратителна гледка.

Стомахът на Лорен се присвиваше от притеснение. Въпросите ставаха все по-лични, накрая Лорна попита дали с Ник вече не живеят като съпруг и съпруга.

— По дяволите, това не е твоя работа, Лорна! — не издържа Лорен.

Ник стисна силно ръката й и каза спокойно:

— Скъпа, покажи на Лорна годежния си пръстен.

Лорен все още кипеше от ярост, когато вдигна ръка и я размаха под носа на Вестникарската горила.

— Сигурно струва цяло състояние — възкликна тя. — Но всички в града знаят, че вие работите за ФБР. Ами да, вече шест души ми се обадиха по телефона за вас. Вярно е — добави Лорна, като видя скептичната му физиономия. — Заради пистолета, нали разбирате. Хората се чудят, но, разбира се, са твърде възпитани, за да ви попитат направо…

— Значи затова говорят зад гърба му? — намеси се Лорен.

Лорна не й обърна внимание.

— Агентите на ФБР не печелят много пари, нали?

— Вие да не би да ме питате дали мога да си позволя този пръстен? — зачуди се Ник.

— Нямах намерение да бъда чак толкова пряма.

Ник се усмихна безгрижно:

— Аз живея комфортно. Имам огромно семейно наследство.

— Тогава значи сте богат?

— За бога, Лорна. Не е твоя работа! — намеси се Лорен.

Ник я прегърна през рамото и каза нежно:

— Хайде сега, скъпа, не се нервирай. Тази жена просто е любопитна.

— Да — съгласи се тя. — Любопитна съм. Откъде си, Ник? Нямаш нищо против да те наричам Ник, нали?

— Не, разбира се. Аз живея в Бостън. Израснал съм край залива Нейтън.

— След като се ожените, ще заведеш ли Лорен в Бостън?

— Не, смятаме да живеем тук. Ще пътуваме много, но домът ми може да е навсякъде, а Лорен обича този град. Аз също започнах да свиквам.

— Но на нея няма да й се налага да работи, след като се ожените, нали?

— Не възнамерявам да продам заведението си, така че се откажи! — тросна й се Лорен.

— Ти спираш прогреса на града!

— Лоша работа! — Отговорът не беше особено духовит, но това бе най-доброто, което тя успя да измисли в момента. — И по една случайност искам да работя.

— Разбира се, че искаш. — Гласът на Лорна прозвуча снизходително.

— Лорен ще прави това, което желае — намеси се Ник. — Тя е модерна, независима жена и аз ще я подкрепям с каквото и да се заеме.

Лорна затвори бележника и го напъха в чантата си. След това съсредоточи цялото си внимание върху Лорен и каза с покровителствен тон:

— Иска ми се да вярвам, че този път това е истинското, но, честна дума, имам си някои съмнения. Никак не ми се ще да бъда принудена да публикувам още едно опровержение. Мразя да го правя. Хората вярват, че в моята рубрика всичко е вярно, ето защо би могла да разбереш загрижеността ми.

Ник обгърна раменете на Лорен и я привлече към себе си.

— Наложило ви се е да публикувате опровержение за Лорен ли?

— Хем два пъти! — наежи се Лорна.

— Това не е важно — рече Лорен. — Наистина трябва да тръгваме. Днес следобед имам да свърша доста работа.

— Несъмнено си забелязал какво малко градче е Холи Оукс — подхвана Лорна. — Но аз всъщност съм много важна личност тук. Редактор съм на светската страница на „Газет“. Хората разчитат на мен да ги държа в течение на последните светски новини. Те също така очакват да бъда точна, но твоята годеница направи тази задача изключително трудна за мен. Стигнала съм дотам, че направо мразя да пиша каквото и да било за нея. Истина е.