Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Лойд започна да се поти.

— Идеята беше изцяло твоя, а и какво лошо съм сторил? Старата дама вече беше мъртва, а нейните роднини ще си получат парите, така че на тях със сигурност не им пука. Дявол го взел, те щяха да продадат магазина й, ама ти каза, че ще ни измъкнат много повече пари, ако разберат за сделката със строителната компания. Според мен извършеното от нас не е престъпление.

Смехът на Стив наподобяваше стържене на метал.

— Може идеята да е била моя, но именно ти подправи подписа й и забелязах, че нямаше търпение да похарчиш възнаграждението си за нова кола.

— Аз направих само каквото ми казаха.

— Прав си и ще продължаваш да правиш каквото ти наредят. Искаш да станеш богат, преди да се пенсионираш, нали?

— Разбира се. Искам да напусна този град… да се махна от…

— Лони?

Шерифът извърна очи.

— Не съм казал такова нещо.

— Ти се страхуваш от собствения си син, нали, Лойд? Колкото и да си долен и зъл, ти пак се страхуваш от него.

— Не, дявол го взел, не е вярно — развика се шерифът.

Стив зацвили от смях, но погледът му си остана леденостуден. Лойд едва успя да се овладее да не потрепери.

— Бъзливец такъв. Страх те е от собствения ти син.

— Лони сега навършва деветнайсет и аз ти казвам, че никога не е бил добре с главата, дори като малък. Вярно е, че е злобен и има избухлив нрав. Признавам си, че наистина искам да се махна от него, ама не защото ме е страх. Все още мога да му избия глупостите от главата. Просто съм уморен до смърт от всички тези каши, в които винаги се забърква. Не мога да си спомня колко пъти съм го измъквал. В най-скоро време Лони ще убие някого. На косъм беше да затрие онова момиче Едмънд. Накрая тя попадна в болницата и трябваше да измъдря куп лъжи, за да накарам доктора да си трае. Убедих го, че Мери Джо ще се самоубие, ако родителите й разберат, че е била изнасилена. Тя никога повече няма да може да си покаже носа в тоя град.

Стив наостри уши.

— Ти си заплашил и него, нали? Хващам се на бас! Казал си му, че ще насъскаш Лони срещу него или срещу жена му, ако продума. Познах, нали?

— Направих каквото беше нужно, за да не хвърлят момчето ми в затвора.

— Знаеш ли как те наричат всички в града? Шериф Свински задник. Смеят ти се зад гърба. Ако искаш нещата да се променят, дръж си езика зад зъбите и прави каквото ти казвам. Тогава ще можеш да напуснеш Холи Оукс и Лони.

Лойд бавно късаше лентички от попивателната на бюрото. Гледаше настрани, когато попита:

— Ти няма да кажеш на Лони какви са плановете ми, нали? Той си мисли, че ще пипне голяма пачка от парите и аз искам да се омета, преди да е разбрал, че няма да получи и цент.

— Нищо няма да му кажа, докато продължаваш да ми сътрудничиш. Нали се разбираме толкова добре. А сега за тоя Бюканън…

Лойд се дръпна стреснато назад:

— Кой?

Бренър отново стисна юмрук, готов да го забие в тлъстото лице на шерифа, но този път усети парене в кокалчетата и като погледна надолу, видя кървавите петна върху крачола на панталона си. Мамка му, щеше да му се наложи да се преоблича отново! Много държеше на добрия външен вид, не понасяше и най-дребното несъвършенство.

— Няма значение — промърмори той и се оправи към банята в дъното на офиса, за да измие ръката си.

Лойд най-накрая се сети кой беше Бюканън.

— Все пак ми се ще да ме пуснеш да ида отново в къщата на Лорен и да поговоря с онези приятелчета. Може още да са там.

Хленченето на Лойд опъваше нервите на Стив. Нямаше време да се разправя с „бавно загряващи“ и ако шерифът не беше неразделна част от неговия велик план, с най-голямо удоволствие щеше да го пребие от бой. Или още по-добре, щеше да нареди на Лони да стори това пред очите му. Момчето беше готово да направи каквото му заповяда Стив, защото също като баща си бе неудачник, обзет от омраза и алчност.

Той си изми ръцете, попи водата с хартиена кърпичка и след като я сгъна внимателно, я хвърли в кофата за смет. Извади гребен от задния си джоб и като се изправи пред огледалото, приглади косата си.

— Къде е сега Лони? — извика той.

— Не знам. Никога не ми казва къде ходи. Ако е измъкнал мързеливия си задник от леглото, тогава сигурно е някъде около езерото, лови риба. Защо се интересуваш?

Беше време да даде урок на Лорен. Тя трябваше да се научи, че той няма да търпи никакви съперници.

— Намери го и го прати при мен.

— Първо трябва да отида да взема новата кола.

— Първо ще направиш каквото ти казвам, а после ходи за проклетия си автомобил. Иди да намериш Лони.