Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Стив Бренър бе обзет от ледена ярост. Този път това момиче бе прекалило твърде много. Никой, бил той мъж или жена, не можеше да го прави на глупак! Беше крайно време някой да даде урок на тази кучка и именно той бе човекът, който щеше да го направи. По дяволите, за коя се мислеше Лорен, че да го унижава пред неговите съдружници и приятели, като води друг мъж в дома си?

Как бе възможно някой да се влюби само за един уикенд?

Вбесен от новината, която шериф Лойд току-що му бе съобщил, той грабна един стол и го запрати към другия край на стаята, като събори лампата за четене. Стив наблюдаваше как тя се счупи на парчета, а след това, все още разярен, удари стената с юмрук. Ситни пръски от прясната боя поръсиха току-що изгладената му кървавочервена фланелка. Сухата зидария без хоросан се раздроби под ръката му, а кожата на мазолестите му пръсти се разцепи, когато юмрукът му достигна циментовия блок зад стената. Без да обърне внимание на болката и току-що създадената бъркотия, той разтърси тялото си, подобно на куче, отърсващо мократа си козина.

Когато побеснееше, не можеше да мисли. А знаеше, че главата му трябва да е бистра, за да прецени възможностите си. В края на краищата той командваше играта! Кучката все още не разбираше това, но скоро щеше да го проумее.

Шериф Лойд се бе изтегнал на стола зад едно празно бюро. Външно изглеждаше спокоен, но всъщност бе напрегнат и уплашен като заек, защото знаеше от личен опит на какво е способен Стив, щом се разгневи. Бог да му е на помощ, той не искаше да види тази страна на новия си партньор.

Чисто новичката сребърна тока на колана му от кожа на мустанг се бе забила болезнено в корема му, но той се страхуваше да помръдне. Не искаше да прави нищо, с което да привлече вниманието на Стив върху себе си, докато той не овладееше гнева си.

Едри червени капки кръв се стичаха по добре изгладения панталон на Стив в цвят каки и се превръщаха в червени ивици, достигащи чак до коляното му. Лойд си помисли да му каже за кръвта — знаеше колко много държи Стив на външността си, — но вместо това реши да си мълчи и да се преструва, че нищо не е забелязал.

Повечето от жените в града намираха Стив за красив мъж и шерифът предполагаше, че са прави. Впечатляваше с тази негова начупена кестенява коса и хубава фигура. Лицето му беше прекалено продълговато, но когато се усмихваше, жените не виждаха нищо друго освен чара му. Ала сега, ако същите тези жени можеха да видят ледения му поглед, вече нямаше да го смятат за красавец. Дори щяха да треперят от него, както се страхуваше Лойд.

Стив стискаше и разпускаше юмруци, докато стоеше до прозореца с гръб към шерифа и гледаше към площада. Три момчета се носеха със скейтбордове по тротоара, пренебрегвайки разлепените наоколо надписи, забраняващи карането на велосипеди и скейтбордове. Аптекарят Конрад Келог изскочи навън, размахвайки ръце, когато един от тези чешити с дълга стърчаща коса, боядисана в оранжево, случайно се блъсна във витрината му.

Точно от другата страна на площада се отвори вратата на заведението на Лорен и излязоха близнаците Уинстън, облечени с нови работни гащеризони. Тази вечер бяха работили до късно. Уличните лампи вече светеха, което означаваше, че минава седем часът. Всички магазини, освен аптеката, затваряха в шест. Близнаците работеха допълнително, за да подготвят заведението. Стив ги наблюдаваше как наместват уплътнението на витрината, което току-що бяха поставили.

— Това е ужасно пилеене на пари — промърмори той.

— Какво каза?

Стив не отговори. Тъй като изглеждаше дълбоко замислен и не му обръщаше внимание, Лойд реши, че е безопасно да се настани по-удобно. Избута колана под издутия си корем, разкопча панталона си, за да освободи още малко място и след това измъкна джобното си ножче. С едно щракване отвори ръждясалото острие и започна да човърка мръсотията под нащърбените си нокти.

— Заминавам за два дни да половя малко риба и какво става? Тя се влюбва в друг мъж! Кучи син! Ако ми беше дала само един шанс… Ако си беше дала труд да ме опознае, нямаше да се влюби в него. Не ще и дума, мога да бъда дяволски очарователен, когато поискам — разсъждаваше ядно Стив.

Лойд не знаеше дали да се опита да го усмири, или да му изкаже съчувствието си. Една погрешна дума беше по-лоша от пълното мълчание и затова той шумно изсумтя, оставяйки на Стив да го изтълкува както си ще.

— Но тя не желае да ми даде нужното време — оплакваше се Бренър. — Исках само един шанс и нищо повече. Щях да я оставя да свикне с тази мисъл, а след това да й изпратя цветя и отново да я поканя да излезем. Видя ли как ме пренебрегна на рибния пикник миналия месец? Каквото и да правех, тя не ми позволяваше да се приближа до нея. Държеше се така, все едно че съм конска муха. Ето колко ми обръщаше внимание. И хората го забелязаха. Видях как ме наблюдаваха.