Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Хайде сега, съвсем не е така. Всички в Холи Оукс знаят, че ти ще се ожениш за Лорен. И тя трябва да е наясно. Може би просто иска да се налудува на младини, преди да улегне.

— Мъжете искат да се налудуват, а не жените!

— Ами тогава може би се прави на недостъпна. — Лойд се намръщи, когато одраска с ножа нежната кожа под нокътя си. — Ти ще станеш най-богатият мъж в долината и тя го знае. Да, точно това прави тя — преструва се на недостъпна.

— А аз си мислех, че е… по-умна.

— По-умна ли?

— Ако той е отседнал в къщата й, значи тя му позволява да я докосва.

В гласа му отново зазвучаха гневни нотки и Лойд се опита да отклони вниманието му.

— Вероятно просто те проверява. Жените обичат мъжете да ги ухажват. Всички го знаят.

— А кои бяха тези мъже в къщата й?

Стив впери злобен поглед в шерифа, докато чакаше обяснението му. Вместо това получи извинение.

— Аз бързах да дойда да ти кажа, че Лорен си води у дома друг мъж. Не се сетих да ги попитам за имената им. Те ми довериха, че са нейни приятели, дошли да й поправят мивката. Носеха инструменти и предположих, че минават оттам на път за абатството.

— Обаче не си направи труд да попиташ за имената им и да поискаш документите им.

— Много бързах — заоправдава се Лойд. — Не се сетих.

— За бога, ти си шерифът в това бедняшко градче! Не знаеш ли как да си вършиш работата?

Лойд остави ножа и примирително вдигна ръце.

— Не си изкарвай яда на мен. Аз съм само вестителят на лошата новина. Ако кажеш, веднага ще се върна там и ще взема цялата информация, която искаш.

— Остави това — промърмори Стив и отново му обърна гръб. — Може би онази свадлива старица от съседната къща беше права. Вероятно са се опитвали да оберат къщата на Лорен.

— Хайде сега, Стив, ти знаеш, че при нея няма нищо ценно за крадене. Казвам ти, че те са просто приятели.

Стив не можеше да овладее гнева си. Лорен делеше леглото си с друг мъж! Това бе непростимо… А може би тя просто искаше да бъде по-независима, като играеше тази малка игричка с него. О, да, тя наистина имаше нужда от един хубав урок! В миналото не я беше наказал за оскърбителното й държание и ето че сега можеше да вини само себе си за последната обида, която му нанесе. Още първия път, когато се бе държала хладно, той трябваше да я заплаши. Някои жени имаха нужда от мъж с тежка ръка, за да научат къде им е мястото. Първата му жена беше такава, но той повярва, че Лорен е по-различна. Беше му се сторила изящна и съвършена, но едва сега проумяваше, че не е избрал правилния подход. Държа се с нея прекалено мило и любезно, но нещата вече щяха да се променят.

— Никой не се влюбва за един уикенд — повтори гневно Стив.

— Според нейните приятели тя наистина е хлътнала по тоя Ник Бюканън — отбеляза Лойд. Той бе навел глава и съсредоточено чистеше калта под нокътя на кутрето си. — Тези приятели… те ми казаха, че Ник и Лорен смятат да се оженят.

След като изтърси последната информация, Лойд хвърли един поглед към Стив, за да разбере как ще реагира.

— Пълни глупости! — изригна той. — Това няма да стане.

Лойд кимна.

— Но нали разбираш… Ако смятат да се оженят, най-вероятно е да напуснат града, след като той работи другаде. Не се сетих да попитам с какво си изкарва прехраната тоя тип… Но ти не загряваш ли? Тя ще трябва да продаде магазина си.

Стив наблюдаваше Лойд с леден поглед. Тоя дебелак му приличаше на маймуна в зоологическата градина, която най-нехайно се чеше пред очите на хората. Изглеждаше отвратителен, но му бе полезен и поради тази причина го търпеше.

Лойд прибра джобното си ножче, забеляза мръсотията върху белия бележник на бюрото и я бръсна на пода. Погледна към прозореца и отбеляза:

— Както изглежда, Лорен много скоро ще отвори това нейно заведение.

— Тази работа също никога няма да стане! — отсече Стив. Лицето му беше разкривено от гняв и той застрашително пристъпи към шерифа. — Можеш ли да проумееш с твоя птичи мозък колко много пари ще изгубим, ако тя спечели и убеди другите собственици на магазини да не продават? Няма да позволя на никого да ми провали тази сделка.

— Какво смяташ да направиш?

— Каквото е необходимо.

— Да не би да ми говориш за нарушаване на закона?

— Майната му на закона! — изръмжа Стив. — Ти вече си затънал до задника, така че какво толкова, ако затънеш още малко.

— Аз не съм нарушавал закона.

— Така ли? Кажи това на старата Брадмор. Именно ти подправи подписа й върху онзи документ.