Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— С Ник трябва да тръгваме.

— Да, мила, сигурно искате да разопаковате багажа и да се настаните? — отбеляза Виола.

— Тя изглежда много уморена, нали, сестричке? — обади се Беси Джийн.

Ник беше напълно съгласен — Лорен наистина имаше изтощен вид. Под очите й се виждаха тъмни кръгове. При първата им среща в къщата на свещеника изглеждаше съвсем различно. Когато разбра, че Томи е добре, тя се успокои напълно и за кратко време сякаш имаше съвършено безгрижен вид.

Но това беше преди брат й да й съобщи за смахнатото копеле, което искаше да я убие. За нейна чест трябваше да се признае, че не припадна, нито я обзе истерия, както би станало с някои други жени. И Ник си спомни колко силна се беше показала по-късно, когато бе уговорила Пит да й позволи да заложи капан. Какви ли запаси от сили и издръжливост притежаваше все още? За бога, той се надяваше да са достатъчно, за да издържи до края на този кошмар.

— Много ви благодаря за вечерята, беше чудесна — каза Лорен.

— Ще ти дам моята рецепта за ястието с макароните — обеща Виола.

Беси Джийн се навъси.

— Каква рецепта? Ти следваше указанията на опаковката на „Крафт“ — макарони със сирене. Просто й купи една от магазина, сестричке.

Ник също благодари, а след това нехайно прегърна Лорен през раменете. Беси Джийн придружи двойката до края на градинската пътека и им отвори пътната врата.

— Очите ти непрекъснато шарят, Николас! — отбеляза тя. И за да не би младият мъж да се обиди, побърза да обясни: — Аз забелязвам дребните неща. И знам, че от момента, в който стъпи на нашата веранда, ти непрекъснато наблюдаваш околността. Не те критикувам — добави тя. — Просто го отчитам. Винаги си нащрек, нали? Струва ми се, че в школата на ФБР са те обучили.

Ник поклати глава:

— Всъщност аз просто съм любопитен.

Тя му се усмихна, а зелените й очи искряха. Ник предположи, че като младо момиче е карала мъжете в Холи Оукс да тичат подире й.

Като се приведе до Лорен, тя прошепна настоятелно:

— Харесва ми тоя млад мъж. Не го изпускай, мила.

— Ще се постарая — обеща усмихнато тя. — И аз го харесвам.

— Ние със сестричката знаем всичко за биологичния часовник на жената — каза тя. — Много на твоята възраст вече имат по две-три деца. Време е да помислиш за задомяване.

— Да, госпожо — отвърна сконфузено Лорен.

Знаеше, че е безсмислено да спори с Беси Джийн или да споменава, че много жени изчакват да навършат трийсет, за да се задомят и че самата тя има още няколко години до този исторически рожден ден. Беси Джийн беше пряма, прекалено самоуверена и деликатна като ковашки чук, но въпреки това Лорен я харесваше. Имаше си недостатъци, но бе честна и мила. Е, понякога…

— О, я гледай, това са Джъстин Брейди и Уили Лейкмън.

Съседите от другата страна на улицата изнасяха една голяма сгъваема стълба от задния двор. Единият мъж я подпря отстрани на къщата и започна да се изкачва по нея, докато другият я придържаше.

Беси Джийн ги поздрави отдалече на висок глас и се усмихна, когато те й помахаха.

— Твърде късно е за боядисване — отбеляза Ник.

Едва бе произнесъл тези думи, когато някой вътре от къщата включи прожекторите.

— Джъстин е младежът на стълбата — обясни Виола. — Казах ви за него. Когато ме видя да се бъхтя в градината, веднага дойде да ми помогне. В началото нито един от тях не ми харесваше, но оттогава промених мнението си.

— Защо не ги харесваше? — попита Ник, като не откъсваше очи от високия мускулест мъж на стълбата, който се опитваше да измъкне един нож за маджун от задния джоб на дънките си.

— Смятах ги всичките за некадърници, ама те са си просто противни и груби. Иначе държат на думата си — каза тя и кимна. — Собственикът господин Морисън се е уговорил с момчетата да боядисат къщата му, вместо да плащат наем. Той замина за Флорида да се попече на слънце и ще се върне след празненствата.

— Сега за първи път ги виждам да оправят нещо около дома — рече Беси Джийн. — Но ще ви кажа, че почти всяка вечер през последните две седмици отиват в бара на Втора улица и пият, докато дойде време да го затворят. Хич не ги интересува, че съседите им се опитват да поспят. Пеят, смеят се и вдигат страшна гюрултия, когато се прибират у дома. Наблюдавала съм ги от моя прозорец и точно преди две седмици единият от тях припадна в предния двор. Сигурна съм, че беше Марк Ханоувър. Прекара там цялата нощ. Срамота е да се държат така и да се насмукват като прасета.

Сестрите явно имаха различни мнения за наемателите на съседската къща.