Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Но сега държат на думата си — напомни й Виола. — А Джъстин ми каза, че щом свършат работата си в абатството, ще ремонтират къщата, дори това да означава да работят от изгрев до залез. Сигурна съм, че ще го направят.

Ник през цялото време се опитваше да разгледа по-добре Уили Лейкмън, но той бе гърбом към улицата и носеше бейзболна шапка. Дори да се обърнеше, агентът се съмняваше, че ще може ясно да види лицето му. Уили и Джъстин изглеждаха горе-долу еднакви на височина.

Ник реши да се приближи до тях и да ги поздрави. Може би щеше да успее да накара и третия наемател да излезе, за да огледа и него. Но планът му се промени, когато видя, че Лорен едва не заспиваше права.

— Хайде, скъпа. Да вървим да си лягаме.

Лорен го последва до колата и му помогна да пренесе багажа. Вътре в къщата бе тъмно, светеше само една малка лампа за четене, сложена до телефона. Всички завеси бяха спуснати. Телефонът иззвъня точно когато тя започна да се изкачва по стълбите с чантата си със спално бельо. Лорен я пусна на пода, светна една лампа и побърза да отиде във всекидневната. Ник я беше предупредил, че по всяко време в къщата й ще има поне един агент на ФБР, затова не се изненада, когато въртящата се врата към кухнята се отвори и един мъж, облечен с черен панталон и бяла риза с дълги ръкави, навити до лактите, забърза към нея. Държеше сандвич в едната си ръка и на колана му имаше пистолет.

Той успя да стигне преди нея до телефона, който беше на бюрото между всекидневната и трапезарията й. Провери кой се обажда и взе едни слушалки, окачени до апарата, а след това й направи знак да вдигне слушалката.

По номера, който се изписа на екранчето, тя разбра, че е Мишел Брокман. Тя беше най-добрата приятелка на Лорен и скоро щеше да се омъжва.

— Здрасти. Как разбра, че съм се върнала?

— Ние живеем в Холи Оукс, забрави ли! — възкликна Мишел. — Хайде сега, кажи ми, вярно ли е? Наистина ли някакъв мъж те е заплашвал в Канзас Сити? Ако е така, никога повече няма да ти позволя да напуснеш града.

— Не се притеснявай — успокои я тя. — Това беше просто някакъв тип, който се мисли за забавен. Властите разследваха случая и казаха, че не бива да го приемаме на сериозно.

— О, това е чудесно! — с въздишка изрече Мишел. — Добре, тогава ми кажи кой е онзи хубавец?

Смехът на Мишел избухна от другия край на жицата. Този смях винаги караше Лорен да се усмихва. Извираше дълбоко от нея и звучеше радостно и дяволито. Двете се бяха запознали на месечния рибен пикник, който се организираше за набиране на средства. Лорен беше от една седмица в града и дори не бе разопаковала багажа си, когато Томи й предложи да се включи в кухнята. Мишел също беше ангажирана.

Двете веднага се сприятелиха, макар че бяха пълни противоположности. Лорен бе сдържана, а Мишел — темпераментна. Беше и много мила и деликатна. Лорна Хамбърг притисна Лорен до стената и се опитваше да измъкне колкото е възможно повече информация за статията, която смяташе да напише за новодошлата, или както я наричаше — „чужденката от Чикаго“. Мишел едва измъкна Лорен от тази досадница и не позволи на Лорна да я тормози. От този момент двете станаха най-добри приятелки.

— Попитах те кой е той.

— Не знам за кого говориш — отвърна Лорен, нарочно дразнейки приятелката си.

— Престани с тези игрички. Ще умра от любопитство. Искам да знам. Кой е хубавецът, дето си довела със себе си у дома?

— Нарича се Николас Бюканън. Спомняш ли си, казвала съм ти, че брат ми е живял у семейство Бюканън в детските си години? Ник е най-добрият приятел на Томи — обясни й тя. — За първи път се срещнахме миналия уикенд.

— И какво? Спа ли вече с него?

Лорен усети, че се изчервява.

— Ще почакаш ли за минутка?

Тя сложи ръка върху слушалката на старомодния телефон и прошепна на агента:

— Необходимо ли е да подслушвате този личен разговор?

Агентът с всички сили се стараеше да не се усмихне. Той свали слушалките и се отдалечи. Лорен издърпа стола и седна до бюрото с лице към стената.

— Направи ли го? — попита отново приятелката й.

— Кое?

— Престани да ме измъчваш! Спа ли вече с него? Чух, че бил страхотен.

Лорен се засмя.

— Мишел, не бива да задаваш такива въпроси.

— Аз съм най-близката ти приятелка и се притеснявам за теб. Ти имаш нужда от секс, Лорен. Ще се отрази добре на тена ти.

Лорен започна да драска нещо в бележника с някаква химикалка, която бе грабнала от притеснение.

— Какво му има на моя тен?