Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Ще ми бъдеш ли шаферка?

Мишел прекъсна разговора, за да съобщи новината на родителите си. И двамата подред грабнаха слушалката, за да честитят на Лорен. Когато Мишел я взе отново, бяха изминали още десет минути.

— Да, ще ти бъда шаферка. За мен е чест, че ме помоли. О, това ми напомня нещо. Обадих се, за да ти кажа, че роклята е готова. Можеш да я вземеш утре. Пробвай я още един път. Не искам никакви издънки в деня на сватбата.

— Добре. Нещо друго?

— Очаквам да се запозная с Ник на пикника.

— Какъв пикник?

— Как така, не знаеш ли? Абатът организира голям благодарствен прием край езерото за всички, които са работили усилено по подготовката.

— Кога е било решено това?

— О, вярно, ти не беше в града. Имаше го в неделния бюлетин, но ти беше в Канзас Сити. О, боже мой, забравих да те питам. От тая новина за Ник направо се побърках. Беше толкова… нехарактерно за теб… Забравих да те питам, брат ти добре ли е?

— Да, той е добре. Този път медицинският му картон е чист.

— Значи няма да има химиотерапия?

— Не.

— Слава Богу — в гласа на Мишел прозвуча облекчение. — Той вече върна ли се у дома?

— Не. Той и един негов приятел ще докарат колата ми тук веднага щом приключи ремонтът.

— Трябва да си купиш нов автомобил.

— Ще го направя някой ден.

Лорен изведнъж изпусна писалката. Беше драскала разсеяно в бележника, но сега видя какво бе направила. По целия лист имаше изрисувани сърца, разбити сърца. Лорен дръпна листа и започна да го къса на парченца.

— Отец Том все още не знае, че всичките пари са отишли, нали?

Лорен погледна назад, за да разбере дали Ник и другият мъж все още са в коридора, но ги нямаше.

И макар че беше сама в стаята, тя все пак сниши глас:

— Не, Томи не знае, че парите ги няма. Казала съм единствено на теб и Кристофър.

— Бог да ти е на помощ, ако Томи открие това. Постави се на неговото място. Той е прехвърлил на теб своя дял от тръста, когато е влязъл в семинарията, смятайки, че имуществото на дядо ти ще бъде в сигурни ръце и че ти ще бъдеш осигурена за цял живот. Как ще се почувства, като открие, че тези гадни адвокати са окрали всичко до последния цент, като са искали невероятно големи хонорари — възмущаваше се Мишел. Колкото повече говореше за тази несправедливост, толкова по-гневен ставаше гласът й. — Милиони долари за хонорари — напомни тя на Лорен. — Те трябва да изгният в затвора. Онова, което са ти причинили, е престъпление.

— Не на мен — поправи я Лорен. — На дядо ми. Те са го измамили и аз затова ги преследвах.

Трябваше й цяла година, за да открие адвокат, който да се съгласи да се захване с една от най-големите и могъщи юридически фирми в Париж. Но дори той първоначално се беше съпротивлявал, докато не прегледа документите и не разбра какво са направили. Тогава позицията му изцяло се промени. Искаше да им бъде забранено да практикуват. На следващата сутрин заведе делото.

— Не губи надежда. Продължаваш да се бориш, за да получиш каквото ти се пада по право. Адвокатите са мръсници! — въздъхна приятелката й.

— Я се засрами. Ти се жениш за адвокат, забрави ли?

— Когато се запознах с него, не беше.

— Мишел, моли се тази работа да се уреди скоро. Похарчих всичко до последния цент за адвокатски хонорари и за ремонта на заведението. Трябваше да взема и кредит от банката. Само Бог знае как ще успея да го изплатя.

— Адвокатите, с които се бориш, се надяват да се откажеш. Спомняш ли си какво спомена Кристофър? Ето защо непрекъснато подават тези искове за съдебно решение или както ги наричат там, за да отложат последното разглеждане на делото. Но ако и този път спечелиш, ще трябва да си платят всичко.

— И то в срок от десет дни — напомни й Лорен.

— Е, дръж се, близо си до победата. Майка ми ме вика, трябва да затварям телефона. Пикникът започва в пет, не закъснявай.

— Не разбирам защо абатът е насрочил този прием толкова скоро. Ремонтите все още не са приключили и се обзалагам, че скелето все още е в църквата.

— При неговия натоварен график това е единствената подходяща дата — обясни й Мишел. — И абатът ми обеща, че скелето ще бъде махнато преди сватбата. Проумяваш ли, след една седмица вече ще съм омъжена стара жена. О, дръж се, Лорен.

Чу се как Мишел казва на майка си, че веднага ще слезе, а след това гласът й отново прозвуча в слушалката:

— С тази подготовка за сватбата майка ми вече се е превърнала в кълбо от нерви.

— Трябва да те оставям…

— Гласът ти звучи уморено.