Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Но ти ще го накараш да замине, нали? — умолително изрече Лорен. — Знаеш, че мен не ме слуша. Трябва да го накараш да се махне оттук по същото време, когато заминаваме. Ако той не тръгне и аз няма да мръдна. Кажи му го. Тогава може би ще се съгласи.

— Успокой се — каза Ник, като зърна съкрушения й поглед. — Ноа обеща да го отведе оттук по един или друг начин. Може и да го нокаутира и пак да го извлече оттук — усмихна се Ник.

— Има ли гладни? — с надежда в гласа попита Джо, макар че не улучи най-подходящия момент.

— Предполагам, че ти си гладен — отбеляза Ник.

— И още как! Файнбърг трябваше да измисли начин да донесе някои продукти, като се прокрадне през храсталака зад къщата ти, но, мили боже — тези две стари съседки непрекъснато надничат през прозорците си! Той не успя да се промъкне покрай тях. Двете би трябвало да работят за ФБР.

— Те не знаят, че все още сте тук, иначе щяха да го споменат пред мен или Ник.

— Не съм напускал къщата, откакто дойдох — обясни Джо. — Старите дами излизаха същия следобед и май смятат, че аз съм си тръгнал, докато ги е нямало. Нощем много внимавах с осветлението.

— Не може ли Файнбърг да мине от другата страна на къщата, за да донесе продуктите? — попита Лорен.

— Оттам не може да се добере до врата, а ще е много рисковано да ги подаде през прозореца.

Лорен отпуши мивката, за да се изтече водата, избърса ръцете си и започна да търси в хладилника нещо за ядене, за да нахрани Джо.

— Намери ли нещо там? Аз със сигурност не успях. Само изядох последните ти парченца студено месо. Останаха единствено някакви тестени неща — отчаяно рече Джо.

— И шкафовете ли са празни? — попита Ник.

Лорен затвори хладилника и обеща:

— Утре ще отида до бакалницата.

— Надявах се да си предложиш услугите. Направил съм списък… ако нямаш нищо против. — Лицето на Джо просветна.

— Ако наистина си чак толкова гладен, ние ще излезем да ти купим нещо — предложи Ник.

Лорен поклати глава:

— По това време всичко е затворено.

— Та още няма десет часът! — възкликна Ник.

— Съжалявам. Тук всички магазини затварят в шест.

— За бога, не съм в състояние да проумея как въобще тя се оправя в това градче. — Седна на стола от другата страна на масата, точно срещу агента и добави: — Представяш ли си, Джо, в радиус от петдесет мили сигурно не продават дори гевречета!

Лорен току-що бе преровила килера, но ръцете й бяха празни.

— Да, така е, но аз се справям и без пресни гевречета.

— Предполагам, че в града няма и магазин за понички на „Криспи Крийм“ — жално въздъхна Джо.

— Не, няма — отвърна тя.

Лорен отвори фризера в долната част на хладилника и започна да рови замразените зеленчуци.

— Не намери ли там нещо? — нетърпеливо попита агентът.

— Малко замразени броколи.

Чайникът започна да свири и Ник се пресегна да вземе чаша.

— Искаш ли малко чай, Джо?

— Предпочитам го с лед.

— Ние не сме дошли тук, за да ти слугуваме, приятелче. Ако искаш, направи си.

Ник накара Лорен да седне и й наля чаша чай.

— Никой от вас двамата не бива да критикува нашия град, докато не поживее в него поне една седмица. Първо трябва да го опознаете. Тук само темпото е различно — каза тя.

— Да, като в Ориента е — провлачено изрече Ник. Пренебрегвайки саркастичния му тон, Лорен рече убедително:

— Щом веднъж се научиш как да го спазваш, ще ти хареса.

— Съмнявам се.

Тя започваше да се ядосва.

— Трябва да бъдете непредубедени. Освен това, ако ми се прииска геврече, аз си купувам цял пакет от магазина и ги размразявам.

— Ама те не са ли пресни — възмути се той. — Всички ядат гевречета, Лорен. Те са основен национален продукт. Ами какво хрупат тогава колежаните? Гевречетата са най-здравословната храна, дявол да го вземе.

— О, престани да хленчиш. Ти се държиш като онези американци, дето пътуват чак до Париж и настояват там да се хранят в „Макдоналдс“!

— О, къде изчезна онази сладка сестричка, с която се запознах в Канзас Сити? — изстена Ник.

— Оставих я там — отговори троснато Лорен.

Джо стана от масата, грабна кутията с оризови пръчици от полицата, извади обезмасленото мляко от хладилника, а след това посегна да вземе супена лъжица и най-голямата купа, която успя да намери.

— Тоя тип Бренър е увеличил с двайсет процента предложената сума за хлебарницата на онази жена, а?

Лорен го погледна изненадано.

— Прослушах съобщенията ти — призна той. — И ми се стори, че Маргарет е на косъм да закрие магазина. Тази сделка може да се окаже прекалено изгодна за нея, за да я пренебрегне. Особено ако е толкова стара, колкото ми се стори по телефона.