Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— До първи юли… Ако не сме хванали натрапника преди това.

Зави й се свят. Ставаше й все по-трудно да пренебрегне едно критично положение, за да се съсредоточи върху друго. Лорен се обърна и тръгна към кухнята, а мъжете я последваха.

— Имам нужда от чаша чай — каза тя уморено.

— Не се колебаеш за заминаването, нали? — напомни й Ник.

— Добре, знам — със слаб глас отвърна тя.

— Говоря сериозно, Лорен. Тръгваш оттук…

— Казах добре — прекъсна го тя раздразнено. — Но имаш ли нещо против да ми кажеш закъде ще заминавам?

— Ще бъдеш с мен.

— Ще престанеш ли с това? — нервно попита тя, едва сдържайки се да не избухне.

Това изненада Ник. Той скръсти ръце и я погледна изпитателно:

— Да престана с кое?

— Да ми даваш тъпи отговори — промърмори тя.

Лорен взе белия чайник от кухненския плот и отиде до мивката да го напълни с вода.

Не беше необходимо човек да има опитно око, за да види, че напрежението й се отразява. Но моментът беше съвсем неподходящ, тъй като Ник се чувстваше като уловено в клетка животно. Сега, след като вече бе пристигнал в Холи Оукс, играта на изчакване започваше… О, Боже, колко много мразеше той тази част от работата си!

Работата с Джулс Уесън вече се превръщаше в проблем. Ник изгуби десетина минути в опити да получи информация от Уесън по мобилния телефон, но щом му зададеше въпрос, той увърташе. Ник разбираше какво прави — изтласкваше го от кръга на осведомените.

Джо седна до масата, но Ник последва Лорен до мивката.

— Какво означава това, дявол го взел? За какви тъпи отговори става дума?

Тя се извърна и гневно го изгледа:

— Никога не ми даваш конкретно обяснение. Току-що те попитах къде ще заминавам, а ти…

— С мен — прекъсна я Ник.

— Добре, но къде.

— Не съм сигурен за мястото — призна Ник. — Когато разбера, ще ти кажа. Така добре ли е? И между другото — добави той, като се наведе и почти докосна косата й, — Това е единственият път, когато не съм ти дал точен отговор.

— Не, не е така! — възрази Лорен. — Попитах те колко агенти има тук, в Холи Оукс и спомняш ли си какъв беше отговорът ти? „Достатъчно“.

Мускулите на челюстта му потръпнаха, трудно му беше да се владее.

— И да знаех точния им брой, нямаше да ти го съобщя. Не бих искал да ги виждаш, нито да ги търсиш.

— Защо не? — Тя отиде намръщена до печката, сложи чайника на предния котлон и го включи.

— Защото тогава ще се взираш в тях всеки път, когато излезем. И ако извергът те наблюдава — което, между другото, сме сигурни, че ще прави, — ще го улесниш да ги открие.

— Карате се като стара семейна двойка!

Лорен и Ник се обърнаха едновременно и погледнаха намръщено Джо.

— Просто сме на различни мнения — рече Лорен спокойно. — Това е всичко.

Джо се усмихна.

— Аз не съм вашето хлапе, за да ме залъгвате. Не ми пука дали се карате. Работата е там, че и двамата май имате нужда да изпуснете малко пара. А ето, бихте могли веднага да успокоите топката — посочи той купчината мръсни чинии, струпана в мивката.

Джо несъмнено се беше настанил като у дома си, но не си бе дал труд да пошета. Лорен го изгледа навъсено, а след това извади от шкафа един сапун „Палмолив“ и напълни мивката с вода.

Джо забеляза какво прави.

— Аз ще ги измия. Виждам, че нямате съдомиялна машина.

— Това е стара къща.

Ник взе кърпата и започна да бърше чинията, която тя му подаде, а Джо се настани по-удобно на стола си и започна:

— Ник, за заминаването на първи… Уесън иска тя да остане.

— Тя заминава с мен.

— Той ще се наложи, защото има по-висок чин.

— Нека се опита.

— Как така си толкова категоричен за датата?

— Защото Томи изчисли, че около две хиляди души ще нахлуят тук на втори и трети. Докато градът чества стогодишнината, ще има и голяма среща на състуденти. Искам да я измъкна оттук преди това, но тя трябва да ходи на някаква сватба и не иска да тръгне.

— Казвам ти, Уесън е решен да я държи тук толкова дълго, колкото е необходимо.

— А аз ти казвам, че тя заминава. По дяволите, няма начин да оставя Лорен тук с огромната тълпа от гости на града. Как бих могъл да я защитавам?

Джо примирено вдигна ръце.

— Аз съм лесен, каквото и да решиш. Просто ми хрумна да те предупредя, че те очаква кавга, това е. Що се отнася до мен, ти командваш положението.

Лорен подаде друга чиния на Ник, за да я избърше, и попита:

— Ами Томи? И той ли ще замине на първи?

— Ти знаеш какъв инат може да бъде брат ти. Той твърди, че е много важно да помогне на абата.