— Тогава значи го очаква изненада, нали така? — усмихна се Ник.
— Мили боже, да! — съгласи се Беси Джийн. — Може би сте забелязали, че ние със сестричката нямаме високо мнение за този човек.
— Забелязах — съгласи се агентът.
— Ала всички останали го харесват — каза Виола. — Ние знаем и защо. Господин Бренър дарява пари на всевъзможни местни благотворителни организации, а това кара хората да го ценят. Пък и той никак не е грозен. Има много хубава гъста коса.
Беси Джийн се намръщи презрително.
— Мен не може да ме впечатли така лесно. Аз не харесвам ония, дето обичат да се показват, а Стив Бренър хвърля пари наоколо, сякаш сади трева. Ако продължаваме да говорим за него, ще си изгубя апетита. А сега ни кажи, Лорен, твоят годеж официален ли е, или искаш да го запазиш в тайна? Ние умеем да пазим тайни, когато се налага — увери тя.
— Можете да кажете на всички. С Ник утре или вдругиден отиваме да изберем годежния пръстен. — Тя протегна ръка развълнувано. — Не искам да е прекалено голям.
— Не забравяй да пуснеш във вестника съобщение за годежа. Аз бих могла да ти помогна в това — предложи Беси Джийн.
Нетърпеливите нотки в гласа й и блясъкът в очите й подсказаха на Лорен, че тя примира от нетърпение да съобщи новината на Лорна Хамбърг, дъщеря на нейна приятелка, която по една случайност беше редактор на страницата със светските новини.
— Бих могла да звънна на Лорна веднага след вечеря.
— Много ще ми помогнеш — съгласи се Лорен.
— Трябва ли да й спомена за проблема в Канзас Сити?
Лорен не беше сигурна и погледна към Ник, който побърза да отговори:
— Разбира се. Редакторката сигурно ще иска да знае всички подробности около нашето запознанство. Нали, съкровище?
Нежното обръщение не беше предвидено. Просто се изплъзна от езика му и самият той изглеждаше по-изненадан от нея.
— Да, скъпи. Струва ми се, че Беси Джийн трябва да каже на малката Лорна и за това, че според заключението на експертите на ФБР този човек явно е неуравновесен и… с комплекс за малоценност.
— О, аз непременно ще осведомя Малката Лорна. За всичко — зарече се Виола.
Тя предложи подноса със задушеното на Ник и настоя да си сипе още една порция. Но той отмести стола си назад и се извини, че вече не може да изяде нито хапка повече.
— В днешно време има толкова много неуравновесени хора по света — отбеляза Беси Джийн, поклащайки глава. — За нас ще е истинско облекчение да знаем, че наблизо живее агент на ФБР.
— Къде по-точно смятате да отседнете? — попита Виола.
— При Лорен — отговори Ник. — Тя е силна жена и може да се грижи сама за себе си, но искам да съм там, за да съм сигурен, че е в безопасност. И че не я заплашват мъже като Стив Бренър или който и да е друг, дето си мисли, че може да й досажда.
Сестрите се спогледаха многозначително, но Ник не можа да проумее защо. Навярно изтърва нещо, което не им хареса.
Беси Джийн остави вилицата си, отмести чинията си, след това подпря ръце на масата и за момент се постара да събере мислите си. После погледна Лорен право в очите.
— Скъпа, ще бъда пряма. И аз знам нещичко за бушуващите хормони в младите ви тела. Може да съм стара и закостеняла, но винаги съм в крак с промените на новото време, защото гледам много истории по телевизията. Виж какво, ти нямаш нито майка, нито баща, които да те напътстват. О, знам, че си пълнолетна, но все пак имаш нужда от някой по-стар и по-мъдър човек, който да ти дава съвети от време на време. Всяка млада жена се нуждае от това. Ние със сестричката много се привързахме към теб, но то ни носи тревоги. Виж какво, трябва да те попитам направо: докато Николас е зает да те пази от други мъже, как смяташ да се опазиш от него?
— Тя говори за твоята добродетелност, мила — намеси се с благ глас Виола.
— Ние сме се обрекли един на друг — започна Ник. — Аз няма да направя нищо непочтено…
— Хората ще говорят, но зад гърба ви — прошепна Виола.
— Те така и така ще говорят — рече Беси Джийн. — Но в момент на възбуда и най-добрите намерения изчезват. Разбирате ли какво ви казвам?
Лорен отвори уста да продума нещо, но млъкна. Само погледна умолително Ник.
— Премини към същината на въпроса, Беси Джийн — настоя Виола, сгъна внимателно салфетката си върху масата и стана.
— Добре тогава, ще го направя — решително изрече тя, като попиваше деликатно ъгълчетата на устните си със своята салфетка. — Говоря за безопасен секс, Николас.
— Да, драги — съгласи се Виола. Тя обиколи масата, прибирайки чиниите. — Искаме да практикуваш безопасен секс… Ще хапнем ли десерт?
Читать дальше