Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Той не умееше да се целува.

— А ти умееш.

— Това ми каза и Андре, преди да го цапна.

— Ти си била много бойно хлапе!

— Можех да се оправям сама. И все още мога — похвали се Лорен.

— И какво стана сетне с Андре?

— Нищо не стана. Последното, което чух за него, е, че се е оженил и му са се родили две бебета.

Ник смени темата:

— Не сме споменали нищо за вечерите. Какво правиш нощем?

Лорен ровеше в чантичката си, търсейки шнолата си.

— Вече говорихме за това какво ще правим вечер — напомни му тя. — И аз ти казах, че през следващите две седмици за всяка вечер имам някакъв ангажимент.

— Заради сватбата, на която ще ходиш ли?

— Отчасти — отговори тя. — Но освен това обещах на абата да помогна при почистването на мансардата. Той прави пролетно почистване преди честването на стогодишнината.

— Честването също ще се състои на Четвърти юли. Лош синхрон — добави той.

— Сватбата ще е в съботата преди празника — рече тя.

— Това честване на стогодишнината… ще бъде истинска бъркотия. За бога, надявам се дотогава да уредим тази работа. Томи ми каза, че градът ще бъде натъпкан с външни хора, идващи от цялата страна.

Лорен опъна косата си назад и я прикрепи с шнолата, която откри в дъното на чантата си.

— Всъщност ще пристигнат и хора от цяла Европа — рече тя. — Абатство „Успение Богородично“ е основано преди сто години. Дори може да присъства и някой кардинал.

— Страхотно! — промърмори Ник. — Ще бъде кошмар за охраната. Казвам ти, ако не хванем бързо тоя смахнат, ще те отведа оттук, докато приключи честването.

— Но Пит каза да я караме стъпка по стъпка, не помниш ли?

— До първи юли. Тогава заминаваме.

— Нямам намерение да споря с теб, но това означава, че имаме много малко време.

— Освен ако той направи бързо своя ход. Виж какво, много е важно да не се отпускаш. Разбираш ли? Може да е опасно да свалиш гарда.

— Зная, но ще те попитам нещо. Ако аз бях друга… искам да кажа, ако не бях сестрата на твоя най-добър приятел, щеше ли толкова много да се противопоставяш на залагането на капана?

— Искаш да кажеш на това да те използваме като примамка?

— Да.

— Проблемът е, че ти си сестра на моя приятел. Не мога да отделя едното от другото.

Първата реакция на Ник беше да й признае, че пак е щял да се противопостави, защото знае от личен опит как един добре замислен план може да претърпи пълен провал. Но като поразмисли над този въпрос, призна, че това е златна възможност и вероятно не би я пропуснал.

— Ако бяхме непознати, щях да претегля внимателно опасностите и възможността да хванем тоя смахнат, преди отново да извърши убийство. И тогава… Вероятно бих гласувал за залагането на капана.

— Някога бил ли си уплашен?

— Естествено, дявол да го вземе. Виждал съм какво може да се случи. Невинаги хващаме лошите, независимо какво си гледала по телевизията! Понякога престъпниците остават на свобода с години. Например оня кучи син, дето е на първо място в списъка на „най-търсените“ — Емет Хаскел, преди една година избяга от много строго охранявано психиатрично отделение в Мичиган. И все още не сме го заловили.

— Какво е направил?

— Убил е един куп хора. Засега имаме седем трупа, но това са само онези, за които знаем. Възможно е да са повече. Хаскел казал на докторите, че убийствата му носели късмет. Той обичал да залага на конни състезания и винаги ходел на хиподрума в първата събота на всеки месец. Ето защо в първия петък на всеки месец трябвало да убие някого. Няма значение кого — мъж, жена, дете. Но си има пристрастие към жените. Колкото е по-хубава една жена, толкова по-добре… За късмет, нали разбираш.

— Томи ми призна, че… — Лорен се поколеба, преди да продължи: — Не си му казал, че е поверително, иначе той никога не би го споменал пред мен. Но аз го попитах защо се притеснява толкова много за теб и той рече…

Ник знаеше накъде бие тя — случая „Старк“. Беше разказал на Томи за него, надявайки се, че това ще му помогне да го забрави. Но не беше му помогнало, ни най-малко.

— Споменал е, че съм убил жена, нали така?

— Да.

— Направих каквото трябваше.

— Не е необходимо да оправдаваш действията си пред мен, Ник.

— Наистина нямах друг избор. Може би, ако бях подходил малко по-хитро, щях да успея да й сложа белезниците… Но аз напуснах къщата, а това й даде време да вземе детето и да се приготви.

Лорен потръпна:

— Да се подготви за какво?

— За мен. Тя знаеше, че ще се върна и искаше да я наблюдавам как убива момченцето.