Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Да не би да ми даваш последна възможност да променя решението си?

— Не.

— Тогава защо спря?

— За да ти кажа, че трябва да престанеш да се шокираш всеки път, когато чуеш нещо неприятно. Очакват ни някои изненади и аз полагам дяволски усилия да ги предвидя, но ти ще трябва да се справиш. Разбираш ли ме? Не мога да се притеснявам за това как ще реагираш и да се опитвам да те изправям на крака всеки път, когато нещо стане!

Тя сложи ръка на рамото му, този път нежно.

— Обещавам, няма да се шокирам. Поне ще се опитам да не го правя.

Твърдата й решимост се виждаше в очите й.

— Куражлийка си — отбеляза той, като превключи на скорост и изкара колата на магистралата.

Изведнъж й стана студено. Включи климатичната инсталация и взе да разтрива ръце.

— Намериха ли видеозаписа? В камерата ли е бил? На тези касети никога не можеш да записваш дълго, нали? Само два часа. Как ги е сменял? Непрекъснато е влизал и излизал от къщата ми… от спалнята ми? Ако го е правил, сигурно е имало доста голям риск да го види някой.

— Камерата се управлява чрез предавател, което означава, че той наблюдава стаята ти на монитор, от разстояние. Ще ти го покажа, когато стигнем там. Това е едно сравнително просто устройство, чувствително към движение. И гимназистите го знаят. Онзи, който е инсталирал оборудването, не е професионалист, но си е свършил добре работата.

— И защо те притеснява това?

— Просто не ми се вижда достатъчно хитро за нашето момче — обясни й той. — Както вече казах, това няма нищо общо с високите технологии, а нашият неизвестен извършител ми изглежда от онези, дето си дават голям труд, за да свършат нещата изкусно, перфектно. Целта му е да ни впечатли.

— А ти не беше впечатлен, така ли?

— Не — отвърна замислено той.

Тя му кимна и отново се обърна към прозореца.

— Почти пристигнахме у дома.

Ник зави наляво по Асъмпшън Роуд 4 4 Assumption Road (англ.) — шосе „Успение Богородично“. — Б.пр. — шосето имаше две платна. Някой беше боядисал с черна боя част от пътния знак, така че се виждаха само първите три букви 5 5 Ass (англ.) — задник. — Б.пр. . Ник се усмихна, като го видя.

— Хлапетата от гимназията правят това нещо поне веднъж годишно — обясни му тя. — Вижда им се смешно. Сигурно гледаш „Семейство Симпсън“ по телевизията?

— Никога не пропускам този филм.

— Аз също — призна си тя. — Цапането на табелата вбесява абата. Непочтително било. Първо у дома ли отиваме, или искаш да се отбием до езерото, за да се срещнем с Джулс Уесън?

— Хайде първо да проверим какво е положението при Уесън. Трябва да завия по Оук Стрийт, нали така?

— Да. От Оук трябва да завиеш наляво, за да стигнеш до моята къща, и надясно — до езерото.

Островърхите кули-близнаци на абатство „Успение Богородично“ изникнаха в далечината. Готическата сграда бе построена на върха на хълм, извисяващ се над градчето. Изглеждаше величествена. Мрачната сивота на масивната каменна постройка се нарушаваше на места от великолепни прозорци от цветно стъкло. А една дълга лъкатушна пътека водеше до входната врата.

Ник намали скоростта, когато минаха покрай оградата от ковано желязо, заобикаляща имота. Навсякъде се виждаха гигантски дъбове. Те се извисяваха, скупчени покровителствено, откъм северната и южната страна на сградата.

— Прилича на катедрала — тихо отбеляза Ник, сякаш вече бяха влезли в църквата.

— От дълго време реставрират сградата. Целият град събира пари — каза тя. — Почти е завършена главната църква, но има още работа по параклиса. Ще трябва да дойдем тук горе да се разходим. Градините са красиви по това време на годината. Абатството е било основано от белгийски монашески орден и е било на това място дълго време преди градът да се разрасне. Населението ни е разнообразно. След Втората световна война е имало приток на имигранти.

— Че защо са си дали толкова труд да пътуват чак до Холи Оукс?

— Томи не ти ли е разказвал нищо за историята на този град?

— Не.

— Имигрантите са последвали отец Хенри Ван Кърк. Той почина миналата година. Иска ми се да го бях познавала. Бил е невероятен човек. По време на войната е помогнал на безброй семейства да избягат от германците, но накрая нацистите го заловили и го измъчвали. Когато най-сетне го освободили, той пристигнал в Америка; неговите шефове го пратили тук да се възстанови. Доста от семействата, на които помогнал, вече били загубили всичко и го последвали. Тук те започнали нов живот и превърнали Холи Оукс в свой дом.