Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Ако го харесваш толкова много, защо тогава си наела къщата, в която живееш? Защо не я купи?

— Исках първо да се съсредоточа върху бизнеса — обясни тя. — А и госпожа Талбът все още не желаеше да я продава. Тя е отгледала децата си там и макар че сега живее в старчески дом, не е готова да се раздели с нея. Мисля да си купя една вила край езерото. Но около нея ще има много работа. На Стив Бренър е.

— Онзи тип от Обществото на прогреса в Холи Оукс ли?

— Да, вилата е негова собственост.

— Според мен тоя тип иска да притежава теб.

— Какво?

— Когато агентите Фарли и Файнбърг отишли в къщата ти, съседката повикала шерифа и той пристигнал тичешком.

— С. З. никога не тича.

— Така ли се казва шерифът, С. 3.?

— Означава „свински задник“ — обясни усмихнато Лорен. — Всички го наричат така. В Холи Оукс никой няма високо мнение за него. Но какво е станало, когато се е появил шерифът? Разбрал ли е, че те са от ФБР?

— Не, те не са му казали и не биха му казали нищо, но странното е, че той не ги е и питал. Бил зает да им разяснява надълго и нашироко плановете на Стив Бренър, който разправял на всички, че ще се жени за теб.

— Той е такава гадина!

— Такъв ми изглежда. Един от агентите разказал на шерифа всичко за нашата страстна любовна връзка и онзи веднага побързал да си тръгне.

— Несъмнено за да отиде да каже на Стив. Той е от онези хора, на които им е трудно да разберат, че не могат да получават всичко, което поискат.

— Аз ще му помогна да го разбере.

Тя не беше сигурна как той точно възнамерява да направи това, но тонът му подсказваше, че няма търпение да се захване с тази работа.

Стори им се, че прекалено бързо изминаха пътя до Холи Оукс. Чувстваха се добре заедно. Говореха за музика — и двамата харесваха класическа и кънтри. Спореха на политически теми — тя беше твърдоглав либерал, а той напълно оформен консерватор. Ник непрекъснато я забавляваше, като й разказваше смешни истории за живота на голямото си семейство. Преди Лорен да се усети, той намали скоростта, за да вземе завоя и да поеме по пътя към Холи Оукс.

— Ще бъдем у дома, преди да се е стъмнило — отбеляза тя.

Ник стана сериозен.

— Лорен, има две неща, които трябва да ти кажа — започна той. — Фарли и Файнбърг… агентите, за които споменах преди малко, когато са претърсвали къщата ти, открили видеокамера.

— Къде?

— В шкафа за бельо на горния етаж. На вратичката имало една идеална малка дупчица с големината на хапче. Обективът на камерата бил насочен към леглото ти. Ти никога не би го забелязала. Дупчицата е точно в средата на едно цвете върху тапета.

Тя имаше чувството, че някой е изкарал въздуха от дробовете й. Рязко се обърна на седалката и инстинктивно се вкопчи в рамото му.

— И ми го казваш чак сега?

— Помислих си, че ще имаш нужда да се отпуснеш и да си починеш за малко от тоя кошмар. Ако ти го бях съобщил веднага щом се качихме в колата, щеше да се притесняваш през целия път.

— От колко време е била там?

— Била е покрита с прах, значи е била там поне от една-две седмици — отговори Ник. — Но не мога да ти кажа точно колко дни. Серийният й номер бил изпилен.

— Никога повече не крий информация от мен. Щом научиш нещо ново, ми го казвай веднага.

— Нали ще живеем заедно. Ще ти споделям всичко.

— Докато смъртта ни раздели? — саркастично попита тя, но в гласа й се прокрадваха нотки на страх.

— Не, докато го хванем.

— Съжалявам, че ти се сопнах така. — Тя отпусна ръка от рамото му. — Ти ме предупреди, че той е бил в къщата ми и че ме е наблюдавал как спя. Виждал ме е… — Лорен млъкна.

Обърна се към прозореца, за да не забележи Ник колко е потресена. Представи си как се е обличала и събличала. А през някои нощи, когато климатичната инсталация не охлаждаше достатъчно, спеше гола. И всичко това го имаше на видеозапис.

Тя сведе очи към скута си и видя, че от напрежение е счупила шнолата.

— Имам чувството, че съм извършила нещо, от което трябва да се срамувам. През някои нощи не ми се щеше да си обличам нощница, беше горещо — оправда се Лорен.

— Онова, което правиш в собствената си спалня, не е подсъдно.

— Но точно в това е работата — извика тя. — Не съм правила нищо. Аз спях. Това е всичко. Със сигурност не съм канила мъже у дома, но какво, ако го бях направила? Господи, всичко това е толкова извратено.

— Лорен…

— Да не си посмял да го кажеш!

— Кое?

— Че още не е твърде късно да променя решението си.

Той зави встрани от пътя, спря колата, а после кимна към табелата вдясно. Отбелязваше границите на Холи Оукс.