Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Ние сме почти сигурни, че той я е убил, за да привлече вниманието ни — отговори й Файнбърг. — Иска да знаем, че е голяма работа.

Ник хвана ръката й.

— А Тифани е била… удобна. Била му е подръка, беззащитна.

Файнбърг отново си сложи очилата, намести рамките им и добави:

— Забравих да ви кажа, че с Фарли прегледахме пощата ви. Струпана е на масичката до входната ви врата.

Лорен прие безропотно поредното посегателство върху личния й живот. Макар да не беше й хрумвало, че агентите на ФБР ще отварят пощата й, фактът, че са го направили, ни най-малко не я притесни. Те просто работеха старателно, а тя умееше да цени това.

— Просто искам да сме наясно — заяви Уесън на Ник. — Вие сте тук единствено като бодигард на Лорен. Вашата задача е да я защитавате през цялото време. — Гласът му звучеше враждебно.

Ник отговори кротко:

— Знам каква е задачата ми.

— А планът ни е да вбесим този самовлюбен престъпник. Тъй че вие двамата трябва така убедително да играете ролите си, че всички в града да ви повярват.

Ник кимна. Но Уесън все още не беше приключил:

— Моят екип ще свърши истинската работа и ще хване този смахнат.

— Истинската работа ли? — саркастично попита Ник. — Ние работим заедно по случая, независимо дали това ви харесва или не.

— Вие нямаше да сте тук, ако не беше Моргенщерн — отбеляза Уесън.

— Да, обаче аз съм тук и ще ви се наложи да приемете това.

Атмосферата ставаше враждебна. Двамата настръхнаха един срещу друг. Лорен стисна силно ръката на Ник.

— Вече трябва да тръгваме, не смяташ ли?

Агентът не продума повече. Телефонът иззвъня точно когато двамата излизаха.

— Брей, майка му стара! — възкликна Уесън зад гърба им.

Ник го изчака да приключи с телефонния разговор и след това го попита:

— Какво става?

Уесън се усмихна самодоволно:

— Имаме сцената на местопрестъплението.

Лорен вече бе напълно убедена, че Уесън е противен човек. Бе отчайващо тъп, гаден, груб и арогантен, а и хората му не ги биваше. И което бе още по-лошо, у него нямаше капчица състрадание. След новината, че някакъв фермер се спънал в обезобразеното тяло на осемнайсетгодишната Тифани Тара Тайлър, Уесън направо ликуваше. Развика се от радост, малко оставаше да се разпее. Необузданият му ентусиазъм изглеждаше още по-отвратителен в очите на Лорен.

Ник искаше да я изведе от вилата, преди да е видяла още дивотии, а по-късно да се разправя с Уесън, но когато я хвана за ръката, Лорен се дръпна. Онова, което тя направи в следващия момент, не само го изненада, но и възхити.

Лорен накара Уесън да се смути. И то много. Изправи се пред него и му напомни, че е било убито младо момиче и че ако той не може да изпита поне малко жалост към бедничката Тифани, то тогава ще трябва да помисли за друга професия.

Когато Уесън започна да й възразява, Ник ядосано се намеси.

— Ще напиша за това в доклада си! — заплаши Уесън.

— Непременно го направи — извика Ник.

Уесън реши да приключи разговора. Той бе засегнат от това, че външен човек се изказваше за неговото поведение, а и нямаше никакво намерение да хаби безценното си време, за да предразположи Лорен. Това беше част от задачата на Ник.

— Просто правете каквото ви казвам и ще го хванем — каза Уесън.

Обърна се отново към компютъра си и се направи, че не ги забелязва.

— Ник, може ли да използвам мобилния ти телефон? — помоли Лорен и след като той й подаде апарата, попита: — Какъв е директният номер на доктор Моргенщерн?

Уесън се изстреля от въртящия се стол:

— Ако имате някакви проблеми, ще се обърнете към мен!

— Не смятам да го правя.

Уесън погледна Ник, търсейки от него помощ да се справи с тази опърничава жена. Ник му отвърна с втренчен поглед, докато диктуваше набързо телефонния номер на Моргенщерн:

— Просто набери трийсет и две. Това ще ускори връзката.

— Вижте какво, госпожо, аз може би бях малко рязък…

Лорен спря да набира номера.

— Бяхте безчувствен, господин Уесън. Коравосърдечен, жесток и безчувствен.

Уесън стисна зъби и я изгледа с присвити очи.

— На никого от нас няма да е от полза, ако приемаме така лично нещата. Ние се опитваме да хванем тоя смахнат, за да няма повече трупове.

— Тя се казваше Тифани — напомни му Ник.

— Бих искала да я назовавате по име — каза Лорен с леден глас.

Уесън поклати глава примирено, сякаш искаше да каже, че е готов на всичко, само и само да се отърве от нея: