Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Тифани. Името й беше Тифани Тара Тайлър.

Тя върна мобилния телефон на Ник и с твърда крачка напусна вилата. Влезе в автомобила, преди агентът да успее да я догони.

— Какъв отвратителен човек! — въздъхна Лорен.

— Да, такъв е — съгласи се Ник. — Но ти го накара да се изпоти, не съм мислил, че това е възможно.

— Не разбирам защо Пит му е възложил операцията.

— Пит е само консултант по случая. О’Лиъри е шефът и Уесън работи под неговото ръководство.

Ник подкара колата обратно към града. Слънцето потъваше зад дърветата, образувайки лъчезарно сияние върху повърхността на езерото.

Лорен продължаваше да си мисли за Тифани.

— Уесън едва не пощуря от възторг, когато научи за бедничкото момиче.

Ник се почувства задължен да изясни нещата.

— Той не се зарадва, защото жената е била убита. Развълнува се, понеже откриха мястото на престъплението, което е крачка напред. Оттук нататък нещата могат да се променят. Не че оправдавам поведението му, просто се опитвам да го обясня. Предполага се, че той е добър агент. В миналото само веднъж съм работил с него, но това беше много отдавна и двамата още бяхме неопитни новаци. Пит казва, че Уесън го бива. Но на Уесън ще му се наложи да докаже това и пред мен.

— Твърдиш, че след като откриха трупа, нещата ще се променят. Как ще стане това?

— Всеки убиец оставя на местопрестъплението личния си подпис, както го наричат психолозите криминалисти. Той е израз на извратените му фантазии и от него ще научим много за престъпника.

— Самият ти каза, че той е предпазлив. Ами ако не е оставил никакви следи?

— Ще се намерят — увери я той. — Винаги когато един човек влезе в контакт с друг, той оставя нещо след себе си, независимо колко е хитър. Люспичка от кожата, косъмче, парченце от нокът, следи от обувки или може би конец от панталона или ризата си… Винаги остава нещо. Проблемът не е в това да открием улики. Много по-трудно е да се анализира намереното. Това изисква време и усилия. И докато криминолозите си вършат работата, снимки от местопрестъплението ще бъдат изпратени на криминалния психолог. Подписът на убиеца — обясни й Ник, — това е неговата психологическа визитна картичка. Той може да промени методите си, да промени мястото, времето и начина, но никога не променя подписа си.

— Искаш да кажеш, че винаги действа по някакъв модел.

— Да — съгласи се той. — Криминалният психолог оглежда следите по трупа или начина, по който е разположен и открива каква всъщност е целта на убиеца. Аз вече мога да ти кажа, че при този човек всичко е въпрос на контрол.

Ник спря колата на ъгъла на Оук Стрийт и Главната. Млада жена с бебешка количка прекоси улицата пред тях. Тя поспря за миг, за да погледне Ник и да помаха на Лорен.

— Моята къща се намира в следващата пресечка. Но не желая да ходя там. Бих искала просто да се регистрираме в някой мотел.

— Трябва да се прибереш у дома и да се държиш така, сякаш нищо не се е случило, не помниш ли?

— Зная, но въпреки това не ми се иска — каза тя. — Дори не ми се ще повече да стъпя в тази къща.

— Мога да те разбера.

Потеглиха надолу по улицата, засенчена от двете страни със стари дървета. Лъчите на залязващото слънце се процеждаха през клоните и изпъстряха със светли петна дворовете. Но на хоризонта тъкмо започваха да се трупат тежки буреносни облаци. Лорен погледна своята къща и си спомни колко очарователна й се беше видяла, когато първия път спря колата си тук. Беше стара и поочукана сграда, но тя я обичаше. Първото нещо, което бе направила, след като се нанесе, бе да си купи люлка за верандата. Всяка сутрин си вземаше чаша чай и сядаше на люлката да прочете вестника. А вечер бъбреше със съседите, които работеха по дворовете си.

Това чувство за спокойствие, че е у дома си, вече го нямаше. И тя не знаеше дали някога ще се върне.

— Камерата още ли е там, или те са я изнесли? — попита Лорен.

— Още е там, дори е включена. Не искаме той да разбере, че сме я намерили.

— Значи той не е видял агентите, които са я открили?

— Не, постарали са се да стоят извън обсега й.

Колата навлезе в алеята отпред и Ник изключи мотора. Лорен бе вперила поглед в къщата:

— Откъде би могъл да се снабди с такова нещо? В магазините продават ли предаватели?

Но преди Ник да й отговори, Лорен въздъхна отчаяно:

— Сега всеки път, когато вляза в спалнята, той ще продължава да ме наблюдава.

— Нали това искаме — припомни й Ник. — Така по-скоро ще го извадим от равновесие. Но двамата с теб ще трябва да изобразим разпалени страсти пред камерата.