Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Точно това иска той — каза Ник. — Но не сега. Ще се разстрои, ако го принудиш да те нарани сега.

— Защо?

— Защото ще объркаш плана му.

— Продължавай, не съм изплашена — повтори тя.

— Ето до какви заключения стигнахме на този етап. Той живее в Холи Оукс и е някой, с когото се срещаш през цялото време, може би дори всекидневно. Държиш се приятелски с него, но както вече ти казах, той си прави най-различни заключения за поведението ти. Пит смята, че мъжът е на етап обожание. Това означава, че те смята за дяволски съвършена и иска да те защитава. Човекът е обсебен от теб и явно се бори със себе си. Във всеки случай, иска от нас да вярваме, че е така. Може наистина да те харесва, Лорен. В такъв случай не желае да те нарани, но знае, че ще го направи, защото ти ще го разочароваш, независимо как ще се държиш. Според него няма как да оправдаеш очакванията му, той ще се погрижи за това. И няма начин да го победиш.

— Ти каза, че той е на етап обожание, но това ще се промени. Кога ще настъпи тази промяна?

— Не знам — призна си Ник. — Но не смятам, че ще ни се наложи да чакаме дълго. Възможно е вече да губиш блясъка си в неговото съзнание. Той трябва да открие някакво несъвършенство у теб, за да се почувства предаден. Това може да е начинът, по който се усмихваш. Изведнъж ще започне да си мисли, че му се присмиваш, или пък ще си внуши, че се сближаваш с някой друг мъж. Това непременно ще го разяри. Не забравяй, той е обещал на Томи, че ако избягаш от него, може и да не те последва. Но също така е заявил, че е блестящ и че търси по-голямо предизвикателство.

— Може би ще се умори от това… обсебване.

— Няма да си замине оттук — угрижено рече Ник. — Тази фантазия го владее. Не може да спре. За него това е игра на котка и мишка. Харесва му да бъде ловец. Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-забавно му е. Играта няма да свърши, докато ти не започнеш да го молиш за милост. — Ник се приведе напред и я изгледа изпитателно: — Е, Лорен, още ли не си изплашена?

Колко забавно му беше да си поиграе със свещеника. Всъщност съвсем не очакваше, че ще се забавлява толкова много, защото от предишния си опит бе научил, че понякога подготовката се оказваше по-интересна, отколкото конкретното събитие.

Също както в детските му години, когато строеше укрепления в задния двор. Радостта се криеше в очакването на онова, което щеше да се случи в неговия изолиран свят, където никой не можеше да го шпионира. Той беше прекарал дълги часове наред в подготовка на събитието. С мравешко усърдие остреше кухненските ножове и ножиците, взети от чекмеджето на майка му. Педантично подготвяше гробовете на животните, които бе уловил и пъхнал в клетки. Но самите убийства винаги се оказваха разочароващи. Животните не пищяха достатъчно силно, за да го задоволят.

Но в сегашния случай Томи не го беше предал. Не, не, той въобще не беше разочарован от свещеника.

Докато пътуваше по магистралата, отново и отново си припомняше в подробности целия разговор, докато не започна да се смее на глас и по лицето му не потекоха сълзи. Нямаше никой наоколо, тъй че можеше да се смее гръмогласно. Напоследък можеше да прави каквото си поиска, по всяко време, навсякъде, стига само да внимаваше. Просто попитайте хубавичката малка Милисънт.

В ушите му непрекъснато отекваше ужасеният вик на отец Том, когато той осъзна, че следващата жертва не е никоя друга, ами скъпоценната му сестра.

„Моята Лорен?“ — бе изкрещял свещеникът.

Сега той насмешливо го имитираше. Беше много забавно.

Жалко само, че му се наложи да си тръгне така внезапно. Можеше с най-голямо удоволствие да поизмъчва още малко Томи, но просто не му остана време. Много ценни минути бяха пропилени заради неговите глупости, че не можел да каже на никого за чутото в изповедалнята, дори след като получи разрешение. За бога, беше му заповядал да разкаже всичко. Но за свещеника това явно нямаше значение. Той знаеше за техните църковни канони, защитаващи тайнствата, тъй като винаги се подготвяше предварително. Но погрешно бе преценил Томи, не бе очаквал да е толкова педантичен привърженик на правилата. Кой би си помислил, че свещеникът ще се окаже такъв инат? А можеше просто да изплюе камъчето и да спаси кожата на сестра си! Мили боже, каква дилема се оказа това. Ако самият той бе един обикновен човек, плановете му щяха да бъдат провалени и щеше да се наложи да започне отначало. Но той не беше обикновен. Беше блестящ и следователно бе предвидил всяка възможност. Едва не издаде в изповедалнята, че записва разговора, но реши да позволи на Томи да се изненада. Надяваше се, че няма да му се наложи да сподели записа с никой друг, поне засега. Това щеше да е принос към неговата впечатляваща и определено разнообразна колекция. Записът на Мили вече се бе изтъркал от слушане. Хората, страдащи от безсъние, слушаха преди лягане плискането на океанските вълни или тихото трополене на дъжда, а той слушаше сладкия глас на Мили.