Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Денем и нощем! — настоятелно изрече тя.

— Разбира се — съгласи се Ник. Лорен го изгледа замислено:

— Не ти ли се струва, че този непознат човек държи положението в ръцете си? Той нарежда на Томи да се обади на теб и да те накара да ме заведеш надалече, където може би няма да ме последва. А брат ми иска да направи точно това. Да ме скрие.

— Разбира се, че иска да те скрие. Той те обича и не желае да ти се случи нищо лошо.

Лорен разтри слепоочията си и въздъхна:

— Знам. Сигурно бих реагирала по същия начин. Но аз познавам брат си. В момента той страшно се терзае заради нещо друго, което му е казал онзи човек в изповедалнята. Нещо, което нито ти, нито Томи споменахте пред мен.

— Какво е то?

— Той е казал на Томи, че ще се опита да си намери някоя друга, с която да се забавлява. — Лорен продължи да говори с треперлив глас. — Поради някаква си неизвестна причина е решил да ме предупреди, за да мога да се измъкна. Но няма кой да предупреди другата жена, нали така?

— Не, вероятно няма — съгласи се Ник. — Но ти трябва да…

— Бягството не е решение — прекъсна го тя. — Няма да позволя на никого да има такава власт над мене. Няма да се уплаша.

— Ще обсъдим това по-късно, след като Пит намери време да прослуша записа заедно с криминалния психолог. — Ник понечи да стане, но Лорен го сграбчи за ръката. Тя не желаеше да чака.

— Сигурна съм, че имаш някакви предположения. Искам да ги чуя. Трябва ми информация, Ник, не желая да се чувствам безсилна, а в този момент се усещам точно така.

За няколко секунди той впери поглед в лицето й, докато вземе решение. След това кимна утвърдително.

— Добре, ще ти кажа какво знаем. Да започнем с това, че моят началник доктор Питър Моргенщерн вече е прослушал едно копие на магнетофонния запис. Той е психолог и е най-добрият. Ако някой въобще може да проникне в съзнанието на този извратен тип, то това е единствено Пит. Само че още не е имал време да анализира всяка дума.

— Разбирам.

— Добре. А сега нека да разгледаме фактите. Най-важното е, че тази работа не е случайна. Ти си била специално избрана.

— Знаеш ли защо?

— Сигурни сме, че той те е избрал, защото чувства, че се е посветил… на теб — обясни Ник, стараейки се да намери точната дума.

— Какво означава това? — нетърпеливо попита Лорен.

— Че си имаш почитател. Така ги наричаме… почитатели.

— В това няма никакъв смисъл. Аз не съм филмова звезда или някаква видна личност, а обикновена жена.

— Погледни се в огледалото, Лорен. Във външността ти няма нищо обикновено. Ти си красива. И той смята, че си красива. — Ник побърза да продължи, преди тя да може да го прекъсне. — А повечето от жертвите на такива типове не са забележителни личности.

— Продължавай — рече тя, поемайки си дълбоко дъх. — Трябва да знам точно пред какво съм изправена. Това, което казваш, не ме плаши — добави Лорен, за да го накара да не подбира прекалено внимателно думите си. — Нужно е да знам всичко, за да мога да се съпротивлявам, защото точно това смятам да правя, за бога!

— Добре, ето какво ни казва той: дълго време те е следил. Знае всичко за теб. Всичко! Известно му е какъв парфюм използваш, какви са любимите ти храни, с какъв препарат переш бельото си, какви книги четеш, какъв е сексуалният ти живот, какво правиш през всяка минута от деня си. Той иска да знаем, че е влизал в къщата ти най-малко два пъти. Сядал е на столовете ти, ял е от храната ти и е преровил чекмеджетата. Това е неговият начин да те опознае — обясни Ник. — Вероятно си е взел за спомен нещо от шкафчето с бельото ти, нещо, чиято липса няма да откриеш веднага. Помисли си, ще се сетиш за някоя стара нощница или фланелка, които ти се губят напоследък. Трябва да е някаква част от облеклото, която носиш на голо.

— Защо? — попита тя, шокирана от образа на човека, когото Ник бе нарекъл неин почитател.

Не й се искаше да повярва, че някой е влизал в къщата й неканен и е ровил вещите й. А при мисълта, че я е наблюдавал, я побиха тръпки.

— За да може да усеща аромата на тялото ти — обясни й той. — Така той се чувства по-близо до теб. Каквото и да е взел, нощем спи с него — добави Ник, като си спомни какво бе казал непознатият — че потъвал в нейното ухание.

— Нещо друго? — попита тя, удивена от безпристрастното звучене на собствения си глас.

— Да — каза Ник. — Наблюдавал те е как спиш.

— Невъзможно! — възкликна ужасено Лорен. Ник посочи касетофона:

— Всичко е записано.

— Ами какво щеше да стане, ако бях отворила очи… Ами ако се бях събудила и го бях видяла?