Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— И е успял. Не искам брат ми да се притеснява, но не знам как да го успокоя. Цялото това напрежение не се отразява добре…

— Трябва да гледаш по-реалистично на нещата. Заплашил го е, че ще убие сестра му при първа възможност, а ти смяташ, че не бива да се притеснява?

С измъчен вид Лорен прокара пръсти през косата си.

— Да, прав си… но е вредно за него.

Още при първите й думи Ник забеляза лекия й френски акцент, но сега той беше по-ясно изразен. В началото изглеждаше спокойна и сдържана, но самообладанието й вече започваше да се пропуква.

— Но защо е избрал мен? — промълви тя с искрено удивление. — Аз водя такъв еднообразен, обикновен живот. Няма никаква логика.

— В поведението на тези извратеняци няма логика. Преди две години имаше един такъв случай: извратен тип видял сметката на шест жени, преди да го пипнат. И знаеш ли какво отговорил, когато го попитали как е подбирал жертвите си?

Тя го гледаше ужасено.

— Подбирал ги пред бакалниците. Заставал пред входа и се усмихвал на жените, които минавали покрай него. Избирал първата, която отвръщала на усмивката му… Обикновени жени, Лорен. При тези убийци не можеш да търсиш мотиви, нито пък си струва да си губиш времето да разбереш как работи мозъкът им. Остави това на експертите.

— Смяташ ли, че човекът в изповедалнята е сериен убиец?

— Не съм сигурен. Възможно е точно сега да започва. След като чуят записа, нашите криминални психолози ще знаят повече.

— Но какво смяташ ти самият?

— Тук има дяволски много противоречия. В началото той е казал на Томи, че е убил онази жена преди една година, но според мен го е излъгал.

— Защо?

— Уверил го е също, че е пристрастен към това. Едното твърдение противоречи на другото.

— Не те разбирам.

— Ако му доставя удоволствие… да измъчва, значи я е убил наскоро, а не преди една година. Не би могъл да чака толкова дълго до следващата набелязана жертва.

— Ник, а какво мислиш за писмото, което той твърди, че е изпратил на полицията?

— Ако е истина, тогава те ще го получат утре или вдругиден. И ще го проверят за пръстови отпечатъци, но се съмнявам, че онзи е оставил.

— Предполагам, че и на касетата не са открили следи?

— Всъщност на нея имаше един отпечатък, но той не беше на нашия човек. Момчето, което е продавало касети в супермаркета „Супер Сидс“, има досие, тъй че открихме неговите отпечатъци. Беше лесно да го проследим до супермаркета — обясни той. — То има условна присъда и инспекторът, който отговаря за него, му е помогнал да си намери тази работа.

— Момчето спомни ли си кой е купил касетата?

— Не, за жалост — отговори Ник. — Влизала ли си в някой от тези супермаркети? През тях минава невероятно голям поток от хора, а касата е била за плащане в налични, тъй че не е имало нито кредитна карта, нито чек, за да се опитаме да ги проследим.

— Ами в изповедалнята? Там не са ли открити някакви отпечатъци?

— Да, стотици.

— Не мислиш ли, че някои от тях може да са неговите?

— Не, не смятам — отговори той.

— Много е хитър, нали?

— Тези хора никога не са толкова хитри, колкото си въобразяват. Освен това… — Ник се замисли за миг.

— Какво? — попита нетърпеливо Лорен.

— Ние ще бъдем по-хитри от него.

Ник излъчваше самоувереност. Лорен изведнъж прозря, че вероятно са го обучавали да се държи спокойно, тъй че свидетелите и жертвите да не изпадат в паника.

— Случвало ли се е въобще някога нещо да те извади от равновесие? — попита тя.

— О, да — усмихна се многозначително детективът.

— И си сигурен, че този човек от записа говори сериозно, така ли?

— Лорен, независимо колко пъти ще ми зададеш този въпрос, отговорът винаги ще бъде един и същ. Да, смятам, че той говори сериозно — търпеливо повтори Ник. — Дал си е много труд да проучва теб и Томи, а също и мен. Както вече ти казах, намерението му е било да изплаши брат ти и е успял, дявол го взел. Томи е убеден, че тоя тип е смахнат, но аз имам чувството, че голяма част от казаното от него е било внимателно подготвено. Сега трябва да открием какви са истинските му намерения. Лорен усещаше, че губи самообладание.

— Не мога да повярвам, че това се случва — прошепна и стисна юмруци. — Чу ли какво е направил на онази жена? Как я е измъчвал? Чу ли…

Ник стисна ръката й и я помоли настойчиво:

— Лорен, поеми си дълбоко дъх. Ще го направиш ли?

Тя го послуша, но това не й помогна. Смисълът на онова, което бе чула на записа, най-накрая достигна до съзнанието й. Побиха я ледени тръпки. Отдръпна се от детектива.