Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Значи този път определено няма да има химиотерапия? — Гласът й прозвуча съвсем по детски, а тя толкова много искаше да се държи като възрастен човек, когато ставаше въпрос за болестта му. Ако нещо лошо се случеше с брат й, просто не знаеше какво ще прави. Струваше й се, че току-що го е намерила, а ето че тази ужасна болест искаше да й го отнеме. — Щом всичко е толкова наред, тогава защо си нервен? —

— Може би просто трябва да я оставиш да изслуша записа — предложи Ник.

— Не искам да го чуе веднага. Шокът ще бъде прекалено силен.

— Тогава я остави да прочете копието на записа, направено от полицията.

— Смятам, че ще е най-добре първо аз да й обясня какво се случи. — Томи си пое дълбоко дъх и направи решителната крачка. — Лорен, този човек влезе в изповедалнята точно когато се канех да си тръгна. — Томи помълча няколко секунди, за да подреди мислите си, и продължи: — След като говорих с полицаите, аз си нахвърлих някои бележки и докато записвах казаното от него…

Очите й се разшириха от удивление, тя не можа да се сдържи и го прекъсна:

— Записал си нечия изповед? Не е бивало да го правиш. Това е против правилата.

Той вдигна ръка и с жест я накара да млъкне.

— Знам какви са правилата. Аз съм свещеник, не помниш ли?

— Няма защо да ми говориш така троснато.

— Извинявай — промърмори Томи. — Просто съм малко раздразнителен и имам адско главоболие, това е всичко. Но този тип… през цялото време, докато говореше с мен, е правил магнетофонен запис.

— Записвал е разговора ви? — шокирано го погледна Лорен. — Защо някой ще прави запис на собствената си изповед?

— Вероятно е искал да има нещо за спомен — предположи Ник.

Томи кимна утвърдително.

— Щом е излязъл от църквата, веднага е направил копие на записа. Знаем, че това не е оригиналът, защото на заден план се чува бръмчащ звук. Занесъл е копието в полицейския участък. Можеш ли да повярваш, Лорен? Просто влязъл нехайно в участъка и го оставил на едно бюро.

— Но защо ще си прави този труд?

— Искал е да е сигурен, че ще мога да говоря за изповедта — обясни й той. — Това е част от неговата налудничава игричка.

— Какво има на записа? — Лорен го изчака да отговори, но като видя, че се колебае, настоя: — Томи, изплюй камъчето, за бога! Не може да е чак дотам ужасно. Какво толкова е казал този човек?

Брат й премести стола си по-близо до нея, стисна двете й ръце и започна:

— Този човек ми каза, че възнамерява…

— Какво? — попита нетърпеливо тя.

— Той ще те убие.

Лорен не му повярва. Поне не в началото. Томи й повтори думите на непознатия. Тя не го прекъсваше, но постепенно взе да усеща как тялото й все повече се напряга. Сетне за миг дори почувства облекчение от това, че самата тя е мишената, а не брат й. В момента той имаше достатъчно беди на главата си.

— Ти приемаш всичко ужасно спокойно! — укори я Томи.

Двамата с Ник чакаха и я наблюдаваха напрегнато и съсредоточено.

— Не знам какво да мисля — въздъхна Лорен. — Не ми се иска да повярвам, че това е истина…

— Трябва да приемем сериозно тази заплаха — предупреди я Ник.

— Онази другата жена, за която е говорил… Мили. Казал ти е, че я е убил преди една година, така ли? — попита Лорен.

— Хвалеше се с това.

Момичето потръпна.

— Открили ли са тялото й? …

— Той каза, че я е заровил надълбоко, където никой нямало да я намери — отговори й Томи.

— Пуснахме името му за проверка в криминалната картотека — намеси се Ник. — Тяхната компютърна система съхранява информация за неразкрити убийства, за които е било съобщено. Търсят се възможни съвпадения. Може пък да извадим късмет.

— Вярвам на думите му. Мисля, че наистина е убил бедната жена. Този изверг никак не се преструваше.

— Успя ли да го видиш? — попита Лорен.

— Не, прекъснах разговора, когато той ми каза, че ти си следващата му жертва. Скочих и изтичах навън. — Томи млъкна и поклати глава. — Не знам какво съм щял да направя. Бях шокиран.

— Но как е възможно някой да изчезне толкова бързо?

— Той не си е тръгнал.

— Непознатият е нокаутирал брат ти — обясни й Ник.

— Какво? — попита тя удивено.

— Нокаутирал ме е — рече Томи. — Издебна ме отзад. Не знам с какво ме е ударил, но имам късмет, че не ми е счупил черепа. Направо рухнах на пода. А в следващия момент видях, че монсеньорът се е надвесил над мен. Помислил, че ми е прилошало от жегата.

— Мили боже, той е могъл да те убие!

— По времето, когато играех футбол, съм получавал и по-жестоки травми.