Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Толкова се радвам, че най-после се запознахме. Много съм слушала за теб през всичките тези години — призна тя.

— Не мога да повярвам, че по-рано никога не сме се срещали! — възкликна Ник. — Виждал съм всичките ти снимки от детските години. Томи ги беше окачил на стената, когато живеехме в общежитието, но това беше преди много време, по дяволите! Лорен, ти със сигурност много си се променила.

— Надявам се, че е така — засмя се тя. — Сестрите в пансиона се сещаха да изпращат снимки на брат ми, но той от своя страна никога не ми е изпратил дори една своя снимка.

— Нямах фотоапарат — оправда се Томи.

— Можеше да вземеш назаем. Но те е домързяло.

— Мъжете не се сещат за такива неща — възрази той. — Поне аз не се сетих. Ник, трябва да я приберем, нали?

— Да, разбира се — съгласи се той.

Томи отвори замрежената врата и повлече Лорен вътре.

— За бога, какво ти става? — задърпа се тя.

— След минутка ще ти обясня.

В преддверието беше тъмно и миришеше на мухъл. Брат й бързо ги поведе към кухнята, която се намираше в задната част на двуетажната къща. Имаше кътче за закуска до един еркерен прозорец с изглед към зеленчуковата градина на отец Маккиндри. Тя заемаше по-голямата част от обградения заден двор. Пред трите прозореца бе поставена стара правоъгълна дъбова маса — единият й крак бе подпрян с подложка, за да не се клати. Обграждаха я четири високи стола.

Стаята беше боядисана наскоро в свежо жълто. Имаше още какво да се ремонтира, но Лорен знаеше, че за „Нашата Майка“ парите винаги не достигат.

Лорен застана в средата на кухнята и впери учуден поглед в брат си. Не проумяваше защо се държи като параноик. Спусна всички олющени щори до первазите на прозорците. Слънчевите лъчи, които се процеждаха през процепите им, изпълваха кухнята с мека светлина.

— Какво му става? — прошепна тя към Ник.

— След минутка ще ти обясни — обеща той, повтаряйки загадъчното държание на Томи.

„С други думи, бъди търпелива“, помисли си тя.

Ник й предложи стол и сам се настани срещу нея. Томи като че ли не можеше да се успокои. Седна, но веднага скочи да вземе бележник и писалка от кухненския плот, покрит с линолеум. Изглеждаше разтревожен, не го свърташе на едно място.

Ник също се изправи. Изглеждаше толкова сериозен, колкото и брат й. Тя го наблюдаваше как разхлабва вратовръзката си и разкопчава горното копче на ризата си. „От този мъж просто струи сексапил“, помисли си отново тя. Дали в Бостън някоя жена не го чакаше да се прибере у дома? Лорен знаеше, че той не е женен, но можеше да си има приятелка. Със сигурност беше така.

Фантазиите на Лорен мигновено се изпариха.

Ник свали сакото си и докато го слагаше внимателно на съседния празен стол, забеляза каква рязка промяна настъпи у Лорен. Тя се бе притиснала към облегалката на стола, сякаш се стараеше да увеличи колкото е възможно повече разстоянието между двамата. Беше втренчила поглед в пистолета му. Само преди минути тя се държеше приятелски с него и почти флиртуваше… А сега изглеждаше смутена и стоеше нащрек.

— Пистолетът ли те притеснява? — недоумяващо попита той.

— Мислех, че си детектив. — Тя избегна директния отговор.

— Такъв съм.

— Тогава защо носиш оръжие?

— Работата му го изисква — отговори Томи вместо приятеля си.

Беше навел глава и ровеше в книжата пред себе си, докато се опитваше да се подготви за предстоящия разговор.

Търпението на Лорен вече бе изчерпано.

— Чаках достатъчно дълго, Томи. Искам да знам защо се държиш така странно. Никога не съм те виждала толкова изнервен.

— Имам да ти казвам нещо — каза той. — Малко ми е трудно, не знам как да започна. — Той избягваше да я погледне, а последните му думи бяха отправени към Ник, който му кимна утвърдително.

— Струва ми се, че знам какво става. Резултатите от изследванията ти всъщност са готови, нали така? И ти се страхуваш да ми кажеш за тях. Да не би да си очаквал, че ще изпадна в истерия и затова да отлагаш? Резултатите от изследванията ти не са добри, нали?

Томи уморено въздъхна.

— Истината е, че снощи получих резултатите. Канех се да ти кажа по-късно… след като ти обясня какво стана вчера.

— Кажи ми сега — тихо изрече тя.

— Доктор Кауън много се е притеснил, че в лабораторията са объркали първите изследвания и затова пришпорил хората да направят по-бързо вторите проби. Обади ми се от някакво сватбено тържество, за да ми каже, че най-накрая резултатите са готови и всичко е наред. А сега ще се успокоиш ли?