Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Добре си бях. Летните ваканции прекарвах при дядо, а интернатът наистина си го биваше.

— Ала не си познавала друг начин на живот.

— Аз бях щастлива — натъртено изрече Лорен.

— Не се ли чувстваше самотна?

Тя присви рамене, признавайки:

— Малко. След смъртта на дядо.

— А сега чувстваш ли се добре с мен? — неочаквано я попита Ник.

Този въпрос я подразни.

— Да, защо?

— Ще прекарваме доста време заедно и е важно да можеш да се отпуснеш.

— Колко време ще бъдем заедно?

— Всяка минута от денонощието, докато всичко приключи. Това е единственият начин, Лорен. — Без да й дава време да осъзнае тази новина, Ник бързо смени темата: — Брат ти едно време побесня, когато разбра, че си станала манекенка.

Тя отново се усмихна.

— Да, наистина побесня. Този епизод си заслужаваше един разговор с майката игуменка. Не можех да повярвам, че собственият ми брат е в състояние да ме предаде.

— Майката игуменка… Тя се казваше майка Маделин, нали?

Добрата му памет я впечатли.

— Да — отговори Лорен. — Но след като Томи ме издаде, майката игуменка извика на разговор хората, при които се предполагаше, че прекарвам лятната ваканция. Те бяха много влиятелни, чрез тях се бях запознала с един италиански моделиер.

— Той те е погледнал само веднъж и веднага те е одобрил, нали?

— Поиска да показвам моделите от пролетната му колекция. Участвах в няколко ревюта.

— Докато майка Маделин не те замъкна обратно в манастира.

— Беше страшно унизително — призна тя. — Наложиха ми наказание, а това означаваше да мия тенджери и тигани в продължение на шест месеца. За едно денонощие се озовах от пищните ревюта в кухненския умивалник. — Лорен се замисли над спомена, после попита сериозно: — Всяка минута ли ще прекарваме заедно, Ник?

Той не пропускаше случай да я подразни:

— Когато решиш да си измиеш зъбите, аз ще ти изстисквам пастата.

Сетне отново се върна към нейното минало.

— Единайсет месеца по-късно ти беше на корицата на едно от големите модни списания. Когато Томи ми го показа, не можах да повярвам, че това е същото кльощаво момиченце с обелени колене.

Тя не разбра дали Ник й направи комплимент, затова не отговори.

— Е, сега двамата с теб ще бъдем неразделни — рече той.

— Да не би да искаш да кажеш, че когато се събуждам сутринта, ти вече ще стоиш на прага, преди дори да съм успяла да се облека?

— Не, не искам да кажа това. Ще се обличам заедно с теб. От коя страна на леглото обичаш да спиш?

— Моля? — погледна го тя удивено. Той повтори въпроса.

— От дясната — отвърна объркана Лорен.

— Тогава аз ще спя от лявата.

— Шегуваш ли се?

— За леглото ли? Да, шегувам се. Но ще правя всичко необходимо, за да си в безопасност. Нагло ще нарушавам уединението ти и ти ще ми позволяваш да го правя.

— Колко дълго ще продължи това?

— Колкото е необходимо.

— Ами, когато вземам душ?

— Ще ти подавам сапуна.

— Шегуваш се, нали! — повтори Лорен с несигурен глас.

— Ще съм достатъчно наблизо, че да ти изтъркам гърба. Трябва да разбереш, че аз ще бъда първото нещо, което ще зърнеш сутринта и последното, което ще видиш, преди да затвориш очи вечер.

— Но ако прекарваш цялото си време с мен, как ще го хванеш?

— Аз работя за една могъща организация, Лорен, забрави ли? Те вече провеждат разследване. Остави на нас да го заловим. Именно за това сме обучени.

Тя подпря брадичката си с длан. В продължение на една цяла дълга минута не продума нищо, а след това изправи гръб и го погледна право в очите.

— Няма да му позволя да ме уплаши. Искам да помогна. Обещавам да не върша никакви глупости — побърза да добави момичето. — Не, сега аз не се страхувам. Просто съм ядосана. Истината е, че съм направо бясна, но не и изплашена.

— Би трябвало да се страхуваш. Страхът ще те кара да бъдеш по-предпазлива.

— Но човек може и да се парализира от страх, а аз няма да го позволя — увери го Лорен. — На записа този човек… това чудовище — поправи се тя — разправяше на брат ми какво удоволствие му доставяло да измъчва и убие една бедна, невинна жена. А след това призна, че отново изпитвал неудържимо желание да убива и че е избрал мен за следващото си забавление. Толкова е хитър, той е знаел, че Томи иска да види лицето му, затова го е изчакал да излезе от изповедалнята и след това го е халосал по главата. Можел е да го убие.

— Не е искал, иначе е щял да го направи — тихо каза Ник. — Сега този човек използва Томи като свой посредник. — Той зърна тревожното изражение, което се мярна върху лицето й, и веднага побърза да я успокои: — Не се притеснявай за брат ти. Ще се грижим и той да е в безопасност.