— Вие пълноправен свещеник ли сте? — попита го Франсис Маккан. — Искам да кажа, ръкоположен ли сте?
Томи я озари с обичайната си усмивка, напълно неподозиращ за сърдечните тръпки, които предизвикваше у повечето дами.
— Пълноправен свещеник съм — отвърна той.
— Може би трябва да се придържаме към разследването — предложи Мария Родригес на своята партньорка.
Детектив Маккан делово отвори бележника си и погледна Лорен:
— Вашият брат каза ли ви как получихме магнетофонния запис? — И продължи, без да изчака отговора й: — Снощи онзи кучи син влязъл нехайно в полицейското управление, оставил пакетчето и духнал. Искам да кажа, че е избрал най-подходящото време, защото вътре бе истинска лудница. Бяха разбити две големи мрежи за търговия с наркотици и арестуваните в продължение на един час мъкнеха надрусаните си задници. Пазачът каза, че забелязал пакета едва когато нещата се успокоиха. Все пак ние предполагаме, че онзи е бил облечен в синя униформа, като уличните ченгета, или може би се е представял за адвокат, дошъл да освободи клиента си под гаранция. Никой не си спомняше да е видял човек с кафяв плик в ръце — добави тя. — Именно в такъв плик беше пъхната касетата. Честно казано, по това време там бе такава бъркотия, че се съмнявам дали някой изобщо щеше да забележи плика, ако кучият му син не се бе обадил по телефона.
— Обадил се е на 911 от уличен телефон на Централния градски площад — намеси се Родригес. — Не е много далеч оттук.
— Този тип има железни топки, признавам го! — отбеляза Маккан. След което се изчерви и изтърси: — Извинете ме за тоя език, отче. Твърде дълго време прекарвам в компанията на Родригес.
— И така, какво можете да ни кажете? — обърна се Родригес към Лорен.
Момичето вдигна безпомощно ръце. Нямаше ни най-малка представа как да им помогне. Дори не можеше да измисли някакво що-годе достоверно предположение защо е избрал именно нея за своя мишена.
Детективите все още не бяха открили никакви следи и то не защото не се стараеха. Вече бяха проучили околността, търсейки свидетели, които евентуално са могли да забележат непознат късно следобед в събота. Но никой не беше видял, нито чул нещо необичайно.
— Хората наоколо се отнасят с подозрение към полицията — обясни Родригес. — Ние се надяваме, че ако някой е видял нещо особено, ще се довери на монсеньор или може би дори на отец Том. Енориашите имат доверие на свещениците си.
И двете съвсем не бяха настроени оптимистично за бързото залавяне на престъпника. Щеше да се наложи да изчакат, за да видят как ще се развият нещата. Може би писмото, което онзи бе казал, че ще изпрати, щеше да ги доведе до някакви следи.
— Освен че е бил нападнат отец Том, друго престъпление не е извършено — каза Маккан. — Във всеки случай все още не.
— Да не би да намеквате, че ще изчакате да ме убият, за да се заемете със случая? — попита недоумяващо Лорен.
— Какво искате, да разкрася нещата или да бъда откровена? — тросна се в отговор Маккан.
— Да бъдете откровена, естествено.
— Всичко ще зависи от това къде е изхвърлил трупа. Ако е в нашия град, ще поемем случая.
— Едно престъпление вече е било извършено — напомни им Том.
— Да — съгласи се Родригес. — Онзи ви е нападнал, но…
— Нямах предвид това — прекъсна я той. — Човекът изповяда, че е убил една друга жена.
— Е, да, казва, че я е убил — контрира Родригес. — А може и да е излъгал.
Мнението на детектив Маккан бе, че инцидентът в изповедалнята не е нищо повече от извратена шега на разярен човек, който поради някаква причина има зъб на отец Том и иска да му отмъсти. Ето защо, обясни тя, при първото си идване били отделили толкова много време да го разпитват за възможни негови врагове.
— Вижте какво, Лорен, ние не си клатим краката — увери я Родригес. — Но все още нямаме за какво да се захванем.
— И този случай не е в сферата на нашите правомощия.
— Как установихте това, детектив Маккан?
Този въпрос бе зададен от Ник. Той се беше облегнал на касата на вратата и наблюдаваше двете детективки.
— Неизвестният извършител — отговори му тя с враждебен тон — е съобщил за престъплението тук, в Канзас Сити, но от записа ни става ясно, че той живее в Холи Оукс, щата Айова. Ще споделим нашата информация с тамошната полиция и разбира се, ще оставим случая отворен. Ако той евентуално се върне…
— Доколкото виждам, тук е замесено ФБР. Права ли съм? Вие, драги, непременно ще измислите нещо и ще се справите — подхвърли иронично Родригес.
Читать дальше