Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Разбира се, че го помня. Той прекара една седмица при мен и дядо, след като беше завършил юридическия колеж.

— А продължаваш ли да си кореспондираш с Джордън, сестрата на Ник?

— Да, и много ще се радвам да я видя отново, както и съдията и госпожа Бюканън, но…

Томи не й даде възможност да протестира.

— Най-накрая ще можеш да се запознаеш с всички останали — настоя той. — Сигурен съм, че ще дойдат у дома да те видят.

— Това би било много мило, но, Томи, сега моментът не е подходящ.

— Това е идеалният момент. Ще бъдеш на сигурно място, а това е единственото, за което трябва да мислиш сега.

— Кое те кара да смяташ, че този лунатик няма да ме последва? А помисли ли за семейството на Ник? Възможно е с присъствието си да ги изложа на опасност.

— Ще се погрижим за това — каза Ник. Той седна на креслото и се приведе напред, подпирайки лакти на коленете си. — Но аз мисля, че трябва да останем тук поне още един ден.

— За да изчакаме дали полицията ще получи писмото на престъпника ли?

— Няма защо да чакаме. Аз искам сестра ми да тръгне оттук веднага — настоя Томи.

— Да, знам, че искаш.

— Тогава защо държиш да се размотавате още тук? Опасно е — възрази му той.

— Съмнявам се, че нашият човек все още е в Канзас Сити. Свършил е онова, за което е дошъл тук. Вероятно се е прибрал у дома. Ние оставаме, защото Пит ще дойде. Той лично ръководи разследването и иска да поговори с теб.

— За какво? — попита Лорен. — Може ли Томи да му каже нещо, което той все още не знае?

Ник се усмихна:

— Куп неща.

— Кога пристига?

— Утре.

— Бях доста разстроен, когато говорих с него по телефона — рече Томи. — Трескаво те търсех, защото смятах, че ще знаеш какво може да се направи.

— Все още ли смяташ така? — попита го Ник.

— Разбира се.

— Тогава ме остави да си свърша работата. С Лорен ще изчакаме Пит, за да поговорим, преди да я отведа. Аз ще я защитавам, Томи, а ти просто трябва да ми се довериш.

Той бавно кимна.

— Ще се постарая да не преча. Това добре ли е?

Звънецът на входната врата иззвъня и прекъсна разговора им. Ник каза на Томи да остане на мястото си и отиде да отвори вратата. Лорен забеляза, че на излизане от стаята той разкопча кобура на пистолета си.

— Сигурен съм, че това е неговият приятел Ноа.

— Смяташ ли, че той спи с него? — шепнешком попита Лорен.

— С кого да спи? — не разбра Томи.

— С пистолета си.

Брат й се разсмя.

— Разбира се, че не. Пистолетът не ти харесва, нали?

— Не харесвам оръжията.

— А харесваш ли Ник?

Тя сви рамене.

— Харесвах го по-рано, преди да се запознаем, защото винаги ти е бил добър приятел. А ми се вижда и много мил.

— Така ли мислиш? — попита я Томи, а след това отново се засмя. — На Ник ще му се види много забавно, като го чуе. В критични ситуации, когато положението е сериозно, той съвсем не изглежда мил. Именно затова е много добър.

Преди тя да успее да го изнуди за повече подробности по въпроса, Ник се върна във всекидневната. Следвате го неговият приятел Ноа.

Първите впечатления от бодигарда на Томи бяха, че наистина е внушителен. Лорен подозираше, че ако някога той се замесеше в кавга, непременно щеше да излезе победител. А сетне с удоволствие щеше да си спомня колко забавно е прекарал, като е блъскал главите на нападателите една в друга.

Беше облечен с избелели дънки и светлосива фланелка, а пепеляворусата му коса се нуждаеше от подстригване. По тялото му видимо нямаше нито грам тлъстина.

Мускулите на ръцете му силно опъваха ръкавите на фланелката. Белегът под едната вежда и лукавата усмивка му придаваха небрежен вид. Вече я беше огледал от горе до долу, докато тя прекосяваше стаята, за да стисне ръката на Томи, и погледът му се бе задържал върху краката й малко повече от необходимото.

— Благодаря ви, че при вашия натоварен график намерихте време да дойдете — каза Томи.

— Честно казано, нямах избор.

— Той ми е задължен — обясни Ник.

— Истина е — съгласи се Ноа, като все още не откъсваше очи от Лорен. — И никога не ми позволява да го забравя.

Когато Томи го представи на сестра си, той взе ръката й и повече не я пусна.

— Вие сте дяволски красива — провлачено изрече Ноа. Хвърли един поглед на Ник и добави: — Знаеш ли, имам страхотна идея.

— Откажи се — сряза го Ник.

Като се направи, че не го е чул, той предложи:

— Защо аз да не поема нея, а ти ще можеш да се погрижиш за брат й.

— Ноа, това е забранена територия.

— Как така? — възропта той, вперил поглед в очите на Лорен. — Да не сте женени?