Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Беше се обадил от дома на свещеника да направи резервации. Бяха регистрирани като господин и госпожа Хъдзън. Спряха на рецепцията да вземат ключовете си и се качиха горе. В асансьора той й каза, че е уредил дрехите й да бъдат изпратени.

— Много експедитивно действаш.

— Такъв съм си — рече скромно той.

Излезе пръв от асансьора, увери се, че коридорът е пуст, а след това тръгна редом с нея по червената пътека. Беше тихо като в гроб. Апартаментът им се намираше в дъното на коридора. Ник пъхна пластмасовата карта в ключалката и отвори широко вратата.

— Споменах ли ти, че ни дадоха апартамента за младоженци? Само той беше свободен. Хайде сега, Лорен, недей да се смущаваш толкова — побърза да добави той, когато видя изуменото й изражение. — Изглеждаш така, като че ли искаш да избягаш.

Тя си наложи да се усмихне. Ситуацията наистина беше смущаваща, но Лорен бе решена да не й обръща внимание.

— Много съм уморена, за да избягам където и да било.

— Искаш ли да те пренеса на ръце през прага?

Лорен не отговори. Сетне колебливо влезе в апартамента с една спалня. Чу как вратата щракна зад гърба й и изведнъж я прониза лек страх. Каза си, че сега не му е времето да се смущава и да бъде срамежлива. Ник стоеше така плътно зад гърба й, че тя можеше да усети топлината на тялото му. Побърза да се отдалечи от него и отиде да огледа всекидневната — беше красиво обзаведена в топли и успокояващи сиво-кафяви тонове. Два дивана, украсени с плюшени шнурове, бяха разположени един срещу друг. Между тях имаше черна мраморна масичка за кафе, а по средата й искреше голяма кристална ваза, пълна с пролетни цветя. Върху масичката за сервиране пред трикрилните прозорци с изглед към светлините на площада се виждаше сребърен поднос, пълен догоре с плодове, сирена и солени бисквити. Бутилка шампанско бе потопена до гърлото в черна ониксова кофичка с лед.

Ник правеше нещо странно с вратата. Завърза тънка жица около дръжката. В единия край на жицата бе прикачена миниатюрна квадратна кутийка, в която започна да мига някаква червена светлинка.

— Какво е това?

— Моята лична охранителна система — отвърна й той. — Джордън я изобрети за мен. Ако някой се опита да влезе, докато съм под душа или спя, веднага ще разбера.

Той се изправи и разкърши рамене. След това й предложи да се приготвя за лягане.

— За мен е тази баня, а ти можеш да използваш другата, която е в съседство със спалнята.

Лорен кимна и отиде до вратата, разделяща всекидневната от спалнята. И там спря. Имаше огромно легло, а бялото пухкаво одеяло и чаршафите бяха отметнати за нощта. В средата на леглото лежеше роза с дълга дръжка, а върху две от възглавниците имаше шоколадови бонбони „Годива“ с лъскави златисти обвивки.

— Какво има? — попита той, тъй като Лорен продължаваше да стои на прага като вкаменена.

— На леглото има една роза.

Той прекоси стаята, за да се увери сам.

— Хубав жест — отбеляза Ник.

Лорен не намери сили да го погледне.

— Това наистина е апартаментът за младоженци — едва прошепна тя.

— Да, така е — съгласи се той. — Пак ли се чувстваш неловко?

— Не — излъга Лорен.

— Ти можеш да спиш на леглото, а аз ще използвам ей този диван.

Ник грабна една ябълка от подноса и небрежно я заръфа. Сок потече по брадичката му, а той нехайно го избърса с опакото на ръката си и й предложи да опита плода. Лорен се наведе и отхапа една малка хапчица.

Напрежението между тях изчезна и изведнъж той отново беше най-добрият приятел на брат й. Тя се отправи към банята и докато ровеше в чантата и търсеше нощницата си, с ъгълчето на окото зърна как Ник се хвърли на леглото и грабна дистанционното на телевизора.

Лорен дълго стоя под душа, оставяйки се горещата вода да се стича по раменете й, докато натрупаното през деня напрежение се стопи. Когато подсуши със сешоара дългата си коса, вече се чувстваше съвсем изтощена. Облече една много широка нощница, наплеска се набързо с малко хидратиращ крем, а след това грабна тубичката с лосион за тяло „Шанел“ и се върна в спалнята.

Ник се беше настанил като у дома си. Лежеше, облегнат на възглавниците, а дългите му мускулести крака стърчаха от леглото. Беше се преоблякъл в стари оръфани спортни гащета и бяла фланелка. В скута му имаше малък бележник и химикалка, а в ръката си държеше дистанционното. Изглеждаше напълно спокоен.

В гардероба бяха окачени няколко халата, но Лорен бе забравила да вземе един от тях в банята. Ала тъй като той я удостои само с бегъл поглед, след което отново се обърна към телевизора, тя престана да се притеснява дали е облечена прилично. В края на краищата нощницата стигаше до коленете й.