Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— А какво ще стане, когато преместят Томи в друга епархия и той напусне Холи Оукс? Дали ти ще продадеш заведението си и ще го последваш?

— Не, ще остана, където съм. Обичам Холи Оукс. Там се чувствам удобно. Градът има богата история и хората не са безразлични един към друг.

— А аз не мога да си представя да живея в малко градче. Ще се побъркам.

— На мен страшно ми харесва — призна си чистосърдечно Лорен. — Чувствах се защитена, докато не се случи това. Вярвах, че в едно малко градче човек знае кои са враговете му. Предполагам, че съм грешала.

— Знам, че ти се пресели там, след като Томи се разболя толкова тежко.

— Той едва не умря.

— Но се възстанови. Ти си могла просто да си вземеш отпуск и да се върнеш пак на работа в онази галерия в Чикаго, когато Томи се оправи, но вместо това си напуснала. Защо така?

Тя погледна към чинията си и притеснено намести сребърните прибори на масата.

— Аз не изтичах при брат си. Избягах от една много неудобна ситуация. Това беше… нещо много лично.

— Лорен, предупредих те, че ще нарушавам спокойствието ти. Съжалявам, ако ти е неловко да говориш за лични неща, но въпреки това ще ти се наложи — рече Ник. — Не се притеснявай. Няма да кажа на брат ти.

— Аз не се притеснявам за това. Просто всичко беше толкова глупаво… — въздъхна тя, отново вдигайки поглед към Ник.

— Кое беше глупаво?

— Запознах се с този мъж в Чикаго. Всъщност работех за него. Известно време се срещахме и си помислих, че се влюбвам в него. Глупава история. Той се оказа…

Лорен се затрудняваше да намери точната дума за мъжа, който я бе предал.

— Гадина ли? — подсказа й Ник.

— Да, той определено беше истинска гадина.

Ник обърна нова страница в бележника си и я попита за името му.

— Джоъл Патерсън — отговори тя. — Беше началник на отдела.

— Какво всъщност се случи?

— Намерих го в леглото с друга жена, всъщност моя приятелка.

Ник леко се подсмихна, но Лорен възнегодува:

— Не е смешно! Поне по онова време.

— Извинявай, не бях много тактичен, нали? Коя беше тя?

— Просто една жена, която работеше за галерията. Връзката им не продължи дълго. Сега тя вече е с друг мъж.

— Кажи ми името й.

— И нея ли ще проверяваш?

— Непременно.

— Кристин Уинтърс.

Той я записа в бележника си, а след това погледна Лорен.

— Нека за минутка да се върнем на Патерсън.

— Не искам да говоря за него.

— Все още си наранена ли?

— Не — отговори тя. — Просто още се чувствам ужасно глупава. Знаеш ли, че той имаше наглостта да обвини мен?

Ник вдигна поглед от бележника си и я погледна учудено:

— Шегуваш ли се?

Удивеното му изражение я накара да се усмихне.

— Вярно е. Каза ми, че аз съм виновна, задето е отишъл да спи с Кристин. Защото мъжете имали своите нужди.

— Защото не си искала да се чукаш с него, така ли?

— Какъв странен начин на изразяване! Не, не исках да се чукам.

— Защо? Мислила си, че го обичаш. Защо не си легна с него?

— Да не би да го оправдаваш!

— Не, разбира се, тоя тип е нищожество. Просто съм любопитен. Нали спомена, че си го обичала…

— Не, казах само, че съм си помислила, че се влюбвам в него — поправи го тя, като разчупи кроасана и посегна с ножа към сладкото. — В случая бях много практична — обясни Лорен. — Двамата с Джоъл имахме еднакви интереси и си мислех, че имаме еднакви ценности. Е, сгреших.

— Все още не си отговорила на въпроса ми. Защо не спа с него?

— Ами чаках… — смънка Лорен.

— Какво?

— Малко магия. Във всеки случай някаква искрица. Трябва да я има… Нали?

— По дяволите, така е.

— Опитвах се, но не можах да си наложа да я почувствам…

— Лорен, искрицата или я има, или я няма. Не можеш да я произведеш.

Тя остави ножа в чинията си, отпусна ръце в скута си и се облегна назад.

— Не ми върви много с мъжете — въздъхна Лорен.

— Патерсън ли ти каза това? — Ник не я изчака да отговори. — Той наистина е успял да ти обърка главата. Какво друго ти каза добрият стар Джоъл, докато беше зает да те обвинява, че си го тласнала в прегръдките на друга жена?

Лорен усети, че Ник започва да се ядосва. Но фактът, че го правеше заради нея, я накара да се почувства добре.

— Каза, че сърцето ми е направено от лед.

— И ти повярва ли на тази глупост?

— Не, разбира се, че не — отвърна тя. — Но… Аз винаги съм била много сдържана. Може би съм малко студена.

— Не си — прошепна Ник. Изрече го толкова уверено, сякаш знаеше за нея нещо, което тя самата не знае. Лорен щеше да го помоли за обяснение, но разговорът им бе прекъснат от иззвъняване на телефона. Ник стана да се обади.