Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Сър, чудех се дали не сте научили нещо важно от полицейския психолог, комуто наредихте да се заеме със случая — заинтересува се Ноа.

— Казва се Джордж Уокър — рече докторът. — Наистина му хрумнаха няколко идеи, които може да са ни от полза. Но за нещастие нямаме нищо конкретно.

— Полицейските психолози не отиват ли на местопрестъплението, за да си създадат реална картина на случилото се? — попита Томи. — Четох някъде, че по този начин извличат своята информация.

— Да, истина е — съгласи се Пит. — Но все пак има и други начини.

— Например с помощта на магнетофонния запис ли?

— Да. — Томи, моля ти се, престани да крачиш напред-назад и седни — каза Лорен.

Брат й й направи знак да се премести по-близо до Ник и след това седна от другата й страна. Той не беше много сигурен как да формулира въпроса, който искаше да зададе, и затова реши да бъде прям.

— За какво точно си дошъл, Пит?

— Щастливи сме, че сте тук — намеси се Лорен, за да не си помисли докторът, че брат й е някакъв грубиян.

— Да, разбира се — съгласи се той. — Пит знае, че аз оценявам помощта му. Ще започнем отначало, нали? — обърна се той към психиатъра.

Пит кимна утвърдително. Томи се обърна към Лорен, за да й обясни:

— Преди около две години повиках Пит заради едно ужасно нервно хлапе, на което се опитвах да помогна. Пит издейства да го настанят в лечебен център. По онова време за първи път използвах връзките си чрез Ник, но оттогава насам Пит е разрешил три други трудни случая вместо мен.

— Старая се — отговори Пит. — Но днес пристигнах тук, за да седна да поговоря с теб, Том. Искам да ми преразкажеш какво се случи в изповедалнята.

— Нали вече си прослушал магнетофонния запис — напомни му Томи.

— Да и той се оказа много полезен за разследването. Все пак от записа не ми стана ясно за какво си мислил ти, докато непознатият е говорил. Бих искал да си припомниш всичко отново.

— Разказах на Ник онова, което си спомням.

— Да, но Пит ще ти зададе други въпроси — намеси се Ник.

— Добре, ако смяташ, че това ще помогне.

Пит се усмихна. Сетне се обърна към Ноа.

— Защо с Лорен не ни изчакате в другата стая? Ник, бих искал ти да останеш.

Лорен последва Ноа, но след това се обърна точно когато Пит отваряше чантата си и го попита:

— След като приключите, може ли да поговоря насаме с теб?

— Разбира се.

Ноа затвори френските прозорци зад гърба им. Монсеньор слизаше по стълбите от втория етаж, носейки кош с мръсни чаршафи. Без да каже дума, Лорен взе коша от ръцете му и отново тръгна към сутерена. Дочу смеха на брат си и предположи, че разпитът му все още не е започнал.

Пит се държеше така, сякаш имаше на разположение безкрайно много време. Започна с това, че попита Томи дали не му липсва футболът. Томи седеше на ръба на стола, видимо напрегнат и притеснен. Пит внимателно поведе разговора за станалото в изповедалнята и когато приключиха, имаше на разположение две малки сведения, които можеха да се окажат полезни. Непознатият използваше „Обсешън“ на Калвин Клайн. Томи бе забравил за това. И до този момент не се беше сещал за изщракването, което бе чул. Тогава бе предположил, че онзи е щракнал с пръсти, за да привлече вниманието му. Но според Пит той всъщност бе включил магнетофона.

— Бих предпочел, като се върнеш в Холи Оукс, известно време да не влизаш в изповедалнята — рече Пит в края на разговора им.

— Колко ще трае това известно време?

— Докато изобретим някакъв капан, за да уловим непознатия.

Томи погледна Ник и след това отново се обърна към Пит.

— Не смяташ, че той отново ще се върне да се изповяда, нали?

— Сигурен съм, че ще опита — отвърна Пит.

Томи поклати глава.

— Не мога да си представя, че това ще се случи. Прекалено рисковано е за него.

Ник, който до този момент бе необикновено мълчалив, изведнъж се намеси:

— За него това е предизвикателство. Той смята, че страшно много превъзхожда всички нас, помниш ли? Ще му се прииска да го докаже.

— Том, независимо дали това ти харесва или не, той е установил някаква връзка с теб и смятам, че ще те осведомява за всяка своя стъпка — каза Пит. — В едно нещо вече съм сигурен — продължи той. — Престъпникът ще направи всичко възможно да говори отново с теб. Той се нуждае от твоето възхищение, но също така иска да го мразиш силно и да се страхуваш от него.

— В много отношения ти си идеалният партньор за осъществяването на неговия план — обясни Ник.

— Как ти хрумна това?