Тя прие за чиста монета всяка дума и до ден днешен носеше навсякъде със себе си откраднатото списание. То винаги беше пъхнато в баснословно скъпата й чанта до чисто новичкия мобифон, за който бе похарчила цели сто долара, та да може да получи безплатни телефонни услуги за три месеца, стига да беше в границите на САЩ.
Тифани обичаше да си мисли, че притежава дарбата на екстрасенс, а след като прочете статията, много ясно видя, че е родена за велики неща. Всичко това щеше да започне да й се случва само след два дни, когато се регистрираше в „Холидоум“. Цените в този мотел бяха височки, но си струваше. „Холидоум“ се издигаше от другата страна на магистралата, срещу кабинета на доктора, тъй че след операцията нямаше да й се наложи да ходи надалеч.
Беше си купила мобифона, тъй като бе видяла снимка на Хайди Флайс с мобифон в ръка и предположи, че това с важен плюс за всяко момиче, което иска да се изстреля нагоре. Но заради това все още не й достигаха двеста долара, за да закръгли сумата на две хиляди и четиристотин, необходима за корекцията на циците й. Носеше у себе си всичките тези две хиляди и двеста долара. Не посмя да рискува да скрие част от парите в ремаркето, където вторият й баща би могъл да ги надуши като добре обучено ловджийско куче с неговия мораво червен и на два пъти чупен нос на заклет алкохолик. Тъкмо се канеше да започне поредния си запой, след който винаги се озоваваше в ареста. Ако той не намереше парите, майка й със сигурност щеше да го направи. Тя вечно се ровеше в нещата на Тифани, търсейки доказателства за това, че дъщеря й все още е курва. А след това щеше да реши, че е длъжна да дари всичките пари на оня крещящ за изкупление свещеник, дето непрекъснато гледаше по телевизията. Не, Тифани нямаше ни най-малко намерение да рискува тези трудно спечелени пари, които й гарантираха ново бъдеще. Тя ги носеше всичките у себе си. Беше разделила сумата наполовина и бе пъхнала по хиляда и сто долара във всяка чашка на сутиена си „Уондърбра“, размер 32AA, който далеч не правеше чудеса 3 3 Сутиен-чудо (англ.) — Б.пр.
за фигурата й, каквато си беше плоскогръда. Новите цици, естествено, щяха да променят всичко това. Тя бе сигурна.
Дръж, гледай да го докопаш и промени каквото можеш — ето това беше успехът. Подобно на повечето осемнайсетгодишни момичета, тя имаше големи мечти. Винаги е била целеустремена, а големите й гърди представляваха неразделна част от бъдещите й планове. Не бе казала на никого, дори на най-добрата си приятелка Луан, че най-голямата й мечта е снимката й да се появи на централните две страници на списание „Плейбой“. „Пентхаус“ беше с едно стъпало по-надолу, същото можеше да се каже и за „Хъслър“, но снимка на централно място в някое от тези две издания също щеше да я задоволи. Всички мъже в Шугър Крийк ги четяха — е, всъщност не точно ги четяха… Вземаха ги със себе си в банята да зяпат голи жени и тя знаеше, че очите им ще изскочат, когато я зърнат в цялата й красота. Щеше да им се усмихва свенливо гола с новите си гърди, размер 36D.
Тифани нямаше представа колко пари би могла да спечели от една фото сесия за тези списания, но сигурно бяха много повече, отколкото прибираше сега като танцьорка на пилон. Клиентите никога не избираха първо нея и тя знаеше, че това е така, защото е плоскогръда. Едно от другите момичета винаги изкарваше от бакшиши три пъти повече от нея. Причината бе, че тя имаше доста заоблена фигура и мъжете обичаха да заравят лица между огромните й балкони. На Тифани се налагаше да допълва доходите си, като прави свирки на клиентите там отзад, зад контейнера за рециклиране. Тя беше една наистина талантлива „духачка“ — просто попитайте за това някои от момчетата в Шугър Крийк или пък доктора, дето се канеше да й уголеми гърдите. Той бе така впечатлен от уменията й, че дори намали цената на имплантите. Тифани предвиждаше, че ще трябва отново да впечатли доктора, за да й направи още една отстъпка от двеста долара, които не й достигаха. А ако той вземеше да се дърпа, просто щеше да го заплаши, че ще си побъбри с неговата прекалено морална женичка. Тя бе седяла на две крачки от тях, до предното бюро, отговаряйки на телефона, докато Тифани в кабинката за преобличане лижеше достойнството на доктора. По един или друг начин, само след два дни тя щеше да получи своите нови цици, размер 36D.
Сега спуканата гума представляваше временна пречка и както стоеше край магистралата, яростно дъвчейки огромната си колкото тампон дъвка, тя забеляза един носещ се към нея пикап. В края на краищата нямаше да й се наложи да използва новия си мобифон, за да извика пътна помощ. Придърпвайки надолу страхотната си розова поличка от ликра, тя подпря ръка на кръста и с царствен вид запази равновесие върху страхотните си розови тънки токчета. Те направо съсипваха краката й, но ги правеха да изглеждат красиви. Престори се на беззащитна жена, нуждаеща се от помощ.
Читать дальше