Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— А да говориш с мен е все едно отново да се изправиш над онази пропаст, нали? — попита я Пит.

Тя кимна утвърдително:

— Да, така е… Защото знам, че както на онзи планински връх, щом веднъж се оттласна, няма връщане.

Настъпи неловко мълчание, преди Лорен да подхване отново:

— Предполагам, че като начало трябва да бъда напълно откровена. Иначе просто ще ви загубя времето. Казах ви, че се справям добре, но това не е вярно. В главата ми е пълна бъркотия и имам чувството, че ще се пръсна от напрежение.

— Това е разбираемо.

— Предполагам — съгласи се тя. — Мога да мисля единствено за… него. Станах страшно разсеяна — добави Лорен. — Докато накисвах прането на монсеньор в пералнята, мислех си за това какво трябва да ви помоля и неволно изсипах цяла бутилка белина върху чаршафите.

Пит се усмихна.

— Значи мислите позитивно. Чаршафите ще станат много бели и хубави.

— Бяха на зелени и сини ивици, когато ги слагах в пералнята.

— Мили боже! — засмя се той.

— Ще трябва да му купя нови чаршафи — въздъхна Лорен. — Но както можете да се убедите сам, доста ми е трудно…

— Да се съсредоточите ли?

— Да. Главата ми се върти и се чувствам толкова… виновна.

Монсеньор почука на вратата и надникна вътре.

— Лорен, тръгвам за обичайните си посещения в болницата. Сигурно няма да се бавя много, а госпожа Крауски скоро ще пристигне. Ще имаш ли нещо против да отговаряш на телефона, докато тя дойде? Отец Том ще може да се справи, ако има нещо спешно.

— Да, разбира се.

Пит се изправи:

— Почакайте за минутка, монсеньор.

Той се извини, излезе в коридора и повика Ноа. Лорен чу стъпки по стълбите, а след това отново прозвуча гласът на Пит.

— Помоли агент Сийтън да закара монсеньор и да остане с него.

Старият свещеник се възпротиви, като чу че трябва да има придружител. Възрази, че сам може да кара собствената си кола, но Пит любезно го прекъсна и твърдо настоя агентът да отиде с него. Монсеньор разбра, че е безсмислено да спори, и неохотно се съгласи.

Пит помоли за извинение и се върна при Лорен. Ник го последва във всекидневната, затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Скръсти ръце на гърдите си и съучастнически й намигна. С цялата си поза й подсказваше недвусмислено, че няма никакво намерение да си тръгне скоро оттук.

— Да не би да искаш да говориш с Пит? — попита го тя.

— Ник помоли да се присъедини към нас — рече Пит. — Казах му, че това зависи от теб.

Тя се поколеба за миг.

— Добре. Но, Ник, ще ти бъда благодарна, ако не ме прекъсваш и не спориш, като разбереш за какво става дума. Обещай ми — настоятелно изрече Лорен, гледайки го право в очите.

Ник й се усмихна неопределено, но Пит взе положението в ръцете си:

— Ти ми каза, че се чувстваш виновна. Защо?

Решена да не обръща внимание на Ник, тя се взираше в изящните рози, изрисувани върху ориенталската ваза.

— Иска ми се да избягам някъде и да се скрия, докато го хванете — отговори Лорен. — Срамувам се, задето се чувствам така.

— Няма от какво да се срамуваш и желанието ти да избягаш е съвсем естествено — обясни й Пит. — Сигурен съм, че и аз бих се чувствал по същия начин.

— Не, не е вярно — настоя Лорен. — Моята реакция е на страхливка и егоистка.

Изведнъж, обзета от безпокойство, тя стана и отиде до предния прозорец. Повдигна дантелената завеса и погледна навън точно когато монсеньор се настаняваше в черния седан.

— Ти си прекалено строга към себе си — рече Пит. — Да се страхуваш не е недостатък, Лорен. Това е защитен механизъм.

— Сега той е някъде там навън… И търси друга жена, нали?

Никой от двамата не продума.

— Махни се от прозореца — нареди й Ник.

Преди да отстъпи назад, тя разтвори пръстите си, които бяха здраво вкопчени в завесата.

— Тревожи ли те фактът, че той сега може да наблюдава къщата на свещеника? — Лорен пристъпи към Ник. — Ти ми каза, че според теб той е свършил онова, за което е дошъл тук, и сега е на път за дома си.

— Не — поправи я Ник. — Казах ти, че вероятно си е заминал. Няма да поемаме никакви рискове.

— Затова ли днес монсеньор има охрана? Да, разбира се, че е така.

— Докато ти и Том сте тук, един агент ще го следи внимателно — добави Пит.

— Излагаме го на риск с присъствието си?

— Това е просто предпазна мярка — натъртено изрече той.

— Този човек… Той скоро ще убие друга жена, нали?

— Докато не докажем обратното — рече Пит, внимателно подбирайки думите си. — Трябва да приемем, че той е казал истината на Том. Следователно отговорът е: да, той скоро ще хване друга жена.