Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Преди да започна работа във ФБР, хора като Хайнс бяха наричани психопати. В днешно време Хайнс ще бъде наречен убиец с интелект, което е обратното на дезорганизиран. Той педантично планираше и подготвяше убийствата си и беше високоинтелигентен. Винаги си набелязваше някоя непозната жена, дебнеше я в продължение на месеци, докато се запознаеше добре с навиците й. Но не би контактувал с нея, нито би я предупредил, както направи този изверг. И когато накрая беше готов, Хайнс примамваше жената на някое изолирано място, където никой не би чул писъците й. Хайнс с удоволствие удължаваше агонията й колкото е възможно… Това увеличаваше собственото му удоволствие. След като я убиеше, винаги скриваше трупа. Ето една важна разлика между „организирания“ и „спонтанния“ убиец — обясни той. — Аматьорите оставят трупа на видно място, а много често и оръжието, което са използвали.

Хайнс наистина си запазваше сувенири от убийствата. Повечето от тези типове го правят, за да могат отново да изживеят фантазиите си, но също така и за да има нещо, което да им напомня, че са надхитрили всички, особено властите. Ако неговата жена не се беше свързала с нас, Клей Хайнс можеше да продължи да убива в продължение на години. Наистина беше умен.

Заложиха му капан, за да го примамят. Жена му бе открила „сувенирите“ в един стар куфар и искаше да ни помогне. Съвсем основателно тя ужасно се страхуваше от съпруга си, но бе решена да го прати зад решетките. Клей пътуваше през седмицата. Той беше представител на фармацевтична компания, но в петък следобед винаги се прибираше у дома. Агентите смятаха, че имат време, затова позволиха на мисис Хайнс да приготви багажа си, преди да я отведат на сигурно място. До нея винаги имаше един агент, а двама други бяха поставени пред входа.

Ала Клей изненада всички, като се прибра рано у дома. По време на разпита той ни каза, че е влязъл през сутерена и от пръв поглед е разбрал, че някой е пипал „трофеите“ му. Промъкнал се във всекидневната зад гърба на агента и го убил, а след това стоварил гнева си срещу своята жена. Като видели, че агентът в къщата не отговаря на телефона, другите се втурнали вътре, но вече било твърде късно. Клей доста бил поработил върху съпругата си.

— Заклал я с нож — каза Ник. — Умряла е в агония.

Лорен притвори очи. Не искаше да чува повече подробности.

— Вие ли работихте по този случай?

— Ник беше новобранец по онова време — отговори й Пит. — Беше завършил обучението си в моя отдел, но тогава работеше също в един екип, занимаващ се с разкриване на серийни престъпления. Ръководеше го много способен човек, наречен Уолкот. Той завел Ник със себе си на местопрестъплението.

Лорен зърна скръбния поглед на Ник и усети как сърцето й мъчително се свива.

— Видях какво е направил тоя психопат с жена си и с агента — мрачно отрони Ник. — През цялото време, докато той е убивал мъжа вътре и е клал жена си, отвън пред вратата са го чакали нашите агенти. Не се ли питаш какви ли мисли са преминавали през главата й, след като е знаела, че помощта е толкова близо? Аз все още си мисля за това — призна си той. — На Уолкот цялата тази работа му дойде твърде много. На другия ден си подаде оставката.

— Хайнс избяга, но през следващата седмица беше арестуван — рече Пит.

— Арестуването му обаче закъсня с една седмица и един ден и така никой не можа да помогне на жена му — обясни Ник. — Случайността може да обърка и най-добре замислените планове…

— Разбирам какви рискове има — съгласи се Лорен. — Извергът, който ме дебне, също е от интелигентните убийци, нали така?

— Да.

— Но ако той е толкова умен и така добре организиран, тогава ще може да продължи да убива години наред.

— Някои от тях го правят.

— Тогава как е възможно някой от вас да смята, че имаме избор? Жената, която той преследва сега… Тя е нечия дъщеря или майка, или сестра. Трябва да направим това, което ви предлагам.

— По дяволите! — не издържа Ник. — Мислила ли си как ще реагира Томи? Какво ще каже той, когато споделиш недообмисления си план?

— Всъщност, аз си мислех, че ти може да му кажеш за това. Би могъл да му го обясниш по-добре от мен.

— Не, няма да го направя.

Пит внимателно наблюдаваше Ник.

— Интересно… — тихо отбеляза той.

Ник погрешно изтълкува забележката му и избухна:

— Не е възможно да смяташ, че нейната идея има стойност! Това е налудничаво.

— Не, аз мисля, че твоята реакция е интересна. Вече ти казах какво смятам за участието ти в тази работа, Ник. Ти си прекалено обвързан.