Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Ще я измъчва и ще я убие. — Стаята сякаш всеки момент щеше да се срине върху главата й и тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да се овладее. — А още една жена просто няма да му е достатъчна, нали така? Ще продължава да убива отново и отново.

— Ела да седнеш, Лорен — помоли я Пит.

Тя изпълни желанието му и се настани на един стол с лице към него. Стисна ръце в скута си и заяви решително:

— Аз имам план.

— Готова си да се хвърлиш от онзи планински връх ли? — попита иронично Пит.

— Нещо такова — съгласи се Лорен. — Все още ми се иска да избягам — добави тя. — Но няма да го направя. — С крайчеца на очите си забеляза как Ник се напрегна. — Аз искам да го заловя.

— Остави тази работа на професионалистите — прекъсна я Пит.

— Но аз мога да ви помогна — настоя Лорен. — И трябва да го направя. По много причини. На първо място заради всички онези жени навън, които нямат ни най-малка представа, че това чудовище търси следващата си жертва.

Пит се намръщи, предусещайки какво ще последва. Тя разбра, че се е досетил за намеренията й, и побърза да му обясни, преди да е прекратил разговора.

— Мога да бъда много упорита и решителна, щом веднъж взема решение. През целия ми живот други хора са се опитвали да контролират действията ми. След като майка ми почина, адвокатите, отговарящи за попечителството, вземаха всички решения вместо мен. Това имаше смисъл, когато бях малка, но щом пораснах, започнах да ненавиждам диктаторските им методи. Те със сигурност не се интересуваха от това как се чувствам, а аз исках поне да имам някакъв принос при вземането на решения. Обаче не ми беше позволено. Те решаваха в кои училища да уча, къде да живея и колко да изхарча.

Тя млъкна за миг и въздъхна развълнувано, преди да продължи:

— Отне ми много време, докато успея да се измъкна от техния контрол, но най-накрая го постигнах и намерих едно място, където се чувствам като у дома си… А сега това чудовище се опитва да ми отнеме всичко. Не мога да му позволя да го направи.

— А какво искаш от мен?

— Да ме използваш! — решително заяви тя. — Заложи капан и ме използвай, за да го пипнеш.

— Да не си се побъркала? — избухна Ник.

Лорен усети по гласа му колко е разгневен, но се постара да го пренебрегне. Не откъсваше поглед от Пит.

— Помогни ми да убедя брат си, че трябва да се върна в Холи Оукс. Това е първата стъпка — каза тя. — Нямаш представа колко съм изплашена, но както разбирам, всъщност нямам избор.

— Имаш, дявол го взел! — възрази й Ник.

Тя вдигна очи към него.

— Единственият начин да получа живота си обратно, е да овладея положението.

— Това е изключено — възропта Ник.

— Не, не е — отвърна Лорен, удивена колко спокойно звучи собственият й глас. — Пит, ако аз се върна обратно у дома, след като той е казал на брат ми да ме скрие, няма ли да го приеме като предизвикателство?

— Да, сигурен съм, че така ще стане — съгласи се той. — За него това е игра. Иначе защо изобщо би споменал за Ник? Той знае, че агентът работи за ФБР и иска да докаже, че е много по-интелигентен от нас.

— Тогава, ако аз се върна в Холи Оукс, той ще си помисли, че играя неговата игра, нали така?

— По дяволите, няма начин да се върнеш там, преди това копеле да умре или да го пратим зад решетките — ядоса се Ник.

— Ще бъдеш ли така любезен първо да ме оставиш да довърша, а след това да спориш?

Ник имаше вид на човек, който иска да я сграбчи, да я замъкне в коридора и да я разтърси, за да може да се опомни. Точно такава съпротива беше очаквала.

— Ти можеш да проникнеш в мислите му, Пит. Да го накараш да тръгне след мен. А ако аз го ядосам достатъчно, той ще остави на мира другите жени. Поне така се надявам. И ти, Ник, можеш да му заложиш капан. Нали цял живот си се занимавал с това? А Холи Оукс е малко градче. Има само една магистрала, която минава през него. Не смятам, че ще е много трудно да блокирате града, ако се наложи.

— Лорен, проумяваш ли с какво се заемаш? — внимателно я погледна Пит.

— Да, знам какво би могло да се случи и ви уверявам, че няма да се излагам на никакъв риск. Обещавам, че ще правя каквото ми кажете. Просто ми позволете да ви помогна да го хванете, преди да е извършил ново убийство.

— Като използваме теб за примамка!

— Да — тихо отвърна тя, сетне повтори по-решително: — Да!

— Ти си се побъркала! Съзнаваш ли какво искаш? — троснато попита Ник.

— Планът е разумен — възрази тя.

— Кой план? — настоятелно попита той. — Ти нямаш никакъв план.