Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Да, аз съм в отпуск. Мога да правя каквото си искам.

Пит се усмихна загадъчно, а след това се опита да накара своя агент да мисли логично.

— Лорен е права за едно нещо. Ти трябва да започнеш да мислиш като агент. Отдава ни се златна възможност да заловим този психопат.

Лорен изведнъж разбра, че вече има съюзник.

— Ще говориш ли с брат ми?

— Първо ще трябва да си осигуриш съдействието на Ник.

— Това няма да стане — възнегодува агентът.

Телефонът иззвъня и Лорен потръпна. Сетне се втурна да вдигне слушалката.

— Остави го да звънне три пъти, преди да вдигнеш слушалката — предупреди я Пит.

Тя не разбра защо трябва да изчака, но кимна и продължи към коридора. Срещу стълбището имаше малка ниша. Една старинна масичка от началото на XVIII век едва се побираше вътре. Черен телефон бе поставен върху два телефонни указателя, а до него имаше бележник и писалка.

Ник пристъпи в коридора, щом Лорен вдигна слушалката.

— „Нашата Майка на милосърдието“ — каза тя и посегна към писалката. — С какво мога да ви помогна?

Чу се кискане, а след това момчешки глас попита:

— Хладилникът ви работи ли?

Тя знаеше тази шега и реши да влезе в тон:

— Естествено.

Последва нов изблик на смях, а след това друг глас извика:

— Тогава е най-добре да му плащате заплата.

Лорен ядосано затвори телефона. Ник я наблюдаваше от вратата.

— Някакви хлапета си правят шеги — обясни тя.

Телефонът отново звънна. Докато изчакваше третия сигнал, тя каза на Ник:

— Предполагам, че не трябваше да насърчавам хлапето. Този път ще бъда по-строга.

— „Нашата Майка на милосърдието“. С какво мога да ви помогна?

— Лорен. — Някой произнесе името й с тиха въздишка.

— Да? — плахо изрече тя.

Гласът от другата страна на линията започна да пее някакъв изопачен вариант на „Бъфало Гъл“.

„Зеленооко момиче, няма ли да излезеш да си поиграеш, излез да си поиграеш, излез да си поиграеш. Зеленооко момиче, няма ли да излезеш да си поиграеш…“ Харесва ли ти моята песен, Лорен?

— Кой се обажда? — нервно попита тя и рязко се обърна към Ник.

— Разбивачът на сърца — насмешливо изрече гласът. — Опасявам се, че ще трябва да разбия твоето хубаво малко сърчице. Страх ли те е?

— Не, не ме е страх! — Тя едва овладя гласа си.

Но потрепери, когато чу смеха му. Той спря да се киска така внезапно, както бе започнал и след това прошепна:

— Искаш ли да чуеш една друга песен?

Тя не отговори. Ник се втурна към нея. Лорен дочу някакви звуци, идващи откъм горния етаж и с ъгълчето на окото си зърна Пит да я наблюдава тревожно от трапезарията. Беше като парализирана от тайнствения глас. Така силно стискаше слушалката, че Ник едва я изтръгна от ръката й, за да слуша заедно с нея.

Тогава Лорен се досети, че някой записва телефонния разговор и затова Пит й беше казал да изчака три позвънявания. А може би проследяваха откъде се обажда непознатият. Помисли си, че трябва да накара онзи да говори колкото е възможно повече. Но, о, Боже само от звука на гласа му й се повдигаше.

— И тази песен ли ще бъде толкова глупава, колкото другата, дето току-що изпя? — попита Лорен.

— О, не, не, тази със сигурност ще ти хареса. Тя е толкова чиста и… автентична. Слушай внимателно сега.

Тя чу изщракване, а след това проехтяха смразяващи кръвта женски писъци. Това бяха най-ужасните звуци, които някога бе чувала. Ако Ник не я подкрепяше, Лорен щеше да се свлече на пода. Мъчителните писъци пронизаха ухото й. Бяха нечовешки и като че ли продължиха до безкрайност. След това тя чу друго прищракване и писъците престанаха.

— Няма ли да ми кажеш да я оставя на мира? Е, вече съм я оставил. В един гроб. Дори сложих отгоре малък камък, за да не забравя къде е, ако ми се прище да я изровя. Понякога го правя, да знаеш. Харесва ми да гледам на какво са заприличали. Лорен, тази беше само една много жалка твоя заместничка. Вече готова ли си да играем?

Гадеше й се. Пред очите й притъмня.

— Да играем на какво? — едва попита тя, като се стараеше с всички сили да създаде впечатление, че напълно е запазила самообладание.

— На криеница. Ти ще се криеш, а аз ще те търся. Така се играе тази игра.

— Няма да играя на никакви игри с теб.

— О, напротив, ще играеш.

— Не — възрази тя със суров глас. — Аз си отивам у дома.

Той изкрещя нещо, но Лорен не успя да разбере дали просто го е ядосала, или го е направила щастлив. Изведнъж тя изтръгна телефонната слушалка от ръката на Ник, събра сили и извика: