Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Откъде знаеш отпреди колко години е телевизорът й? — любопитно попита Фарли.

— Хари ми каза. Тоест името му е Хари Еванс — обясни шерифът. — Той ми е втори братовчед. Преди известно време се опита да продаде на Лорен един новеничък телевизор. Нали се сещате — от онези, дето една картина излиза от друга? Тя не го искаше и вместо това го помоли да й инсталира един стар апарат, купен от гаражна разпродажба. Хвърлила си е парите на вятъра, ако питате мен.

— А имаш и роднина, дето работи в банката, нали? — попита го Файнбърг. — От него ли научи за кредита?

— Нещо такова — заувърта Лойд. — Но трябва да ви напомня, момчета, че тук аз съм въоръжен и ще трябва вие да отговаряте на въпросите ми. Опитвате се да окрадете Лорен ли?

— Не — отвърна Файнбърг.

— Тогава какво правите в къщата й? Да не би да сте нейни роднини от чужбина? От Франция ли сте?

— Фарли беше роден и израснал в „Бронкс“ и никога не успя да се отърве от своя силно изразен акцент на момче от улицата. Говореше като бандит от лош гангстерски филм.

— Така е, прав си — рече той, без да се усмихне. — Ние сме от Франция.

Шерифът обичаше комплиментите. Изду гърди като пуяк, след като разбраха колко е досетлив. Кимна, прибра пистолета си и каза:

— Така си и помислих. Вие, момчета, говорите странно, затова предположих, че трябва да сте чужденци.

— Всъщност, шерифе и двамата сме от Изтока и затова говорим с акцент. Пошегувахме се, че сме французи. Ние сме приятели на брата на Лорен — обясни му той. — Имаме да свършим малко работа в абатството, а отец Том ни помоли да прескочим до тук и да поправим мивката.

— Запушена е — излъга Фарли.

Шерифът забеляза черната чанта, оставена близо до вратата.

— Момчета, да не би да възнамерявате да прекарате нощта тук?

— Може би — отговори Фарли. — Зависи колко време ще ни отнеме отпушването на мивката.

— Къщата не е нейна собственост. Просто я е взела под наем. Къде е Лорен?

— Скоро ще дойде.

— И вие, момчета, смятате да спите в тази къща заедно с нея, а пък не сте й роднини?

Файнбърг вече започваше да губи търпение.

— Престани да ме наричаш момче. Аз съм на трийсет и две години.

— На трийсет и две, а? Тогава ми отговори на един въпрос. За какво му е на възрастен мъж да носи скоби на зъбите? Никога не съм чувал за подобно нещо.

Скобите представляваха последната стъпка от реконструкцията на счупената челюст на Файнбърг. Преди четири години проведоха една внезапна акция, която се оказа неуспешна. Но агентът нямаше намерение да съобщава тази информация на човек, когото вече бе оценил като пълен малоумник. Освен това никой не биваше да знае истината, че те са агенти от ФБР.

— Ние на Изток правим нещата по друг начин.

— Предполагам, че е така — съгласи се шерифът. — Но все пак не бива да отсядате тук.

— Защо? Ти да не би да се притесняваш за репутацията на Лорен? — попита го Файнбърг.

— Не. Всички знаят, че Лорен е добро момиче — отговори пазителят на закона, като намести обемистите си задни части върху страничната облегалка на дивана.

— Тогава къде ти е проблемът? — попита Фарли. — Защо се притесняваш, че ще спим тук?

— О, това хич нямаше да ме притеснява, ама то може да притесни един друг мъж, с когото вие, момчета, няма да искате да си имате работа. Предупреждавам ви. Най-добре е да си намерите някоя друга квартира, защото на него няма да му хареса, като чуе, че двама мъже са отседнали при Лорен, дори да е само за два-три дни. Не, въобще няма да му хареса да го чуе.

— За кого говориш?

Фарли затръшна вратата. Нямаше да пуснат шерифа да излезе оттук, докато не отговореше на въпроса.

— Няма значение кой е. Обаче ще се наложи да му кажа за вас. Защо вие, момчета, не се върнете горе в абатството? Там имат стаи, където ще можете да преспите безплатно, ако им кажете, че сте дошли за молитва.

— Аз искам да знам кой ще се разстрои, като разбере, че сме отседнали при Лорен — настоя Фарли. — И също, защо смяташ, че трябва да му кажеш.

— Щото, ако той разбере, че съм знаел и не съм му казал…

— Какво ще се случи? — полюбопитства Фарли.

— Той може да стане наистина много лош — призна шерифът. — И аз не искам да го ядосвам.

— Кого не искаш да ядосваш, шерифе?

Лойд извади мръсна носна кърпа от задния си джоб и попи потта от челото си.

— Много е задушно. Лорен си има климатична инсталация на прозореца и мисля, че няма да има нищо против, ако я включите. Когато се прибере, поне ще й бъде хладно. Тя пристига днес, нали?