Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Не сме сигурни — каза Файнбърг.

Фарли нямаше намерение да се предава:

— Ние все още сме любопитни да чуем това име, шерифе.

— Няма да ви го кажа, аз мога да бъда голям инат, когато поискам. А в момента съм в настроение да се инатя. На ваше място не бих се вълнувал толкова, защото много скоро ще се срещнете с моя приятел. Той ще пристигне светкавично, щом разбере, че сте тук. Гарантирам ви го. Има много власт по тези места, тъй че ако си знаете интереса, ще се държите учтиво. Аз лично не бих си позволил да го ядосам, това е сигурно. Законът може да действа дотолкова.

— Което означава, че ние сами ще се оправяме, така ли? — попита Фарли.

Шерифът сведе поглед.

— Нещо такова. — А след това присви рамене и добави: — Просто така стоят нещата тука. Прогресът си има цена.

— Какво означава това? — попита Фарли.

— Няма значение.

— Можеш да кажеш на твоя приятел, че няма защо да се страхува от нас — намеси се Файнбърг. — Не проявяваме чисто мъжки интерес към Лорен.

Фарли се досети накъде бие Файнбърг и веднага кимна утвърдително:

— Така си е.

— Е, вижте какво, радвам се да го чуя, защото моят приятел възнамерява да се ожени за Лорен. И то много скоро. А той винаги получава каквото поиска. Хич не се съмнявайте в това.

— Той говори за женитба, а? — зачуди се Файнбърг.

— Това не са просто приказки. Само въпрос на време е тя да разбере, че така ще бъде.

— Твоят приятел да не си мисли, че притежава Лорен? — учуди се Фарли.

— Той наистина я притежава.

Файнбърг прихна.

— Проклятие, кое ти се вижда чак толкова забавно! — ужаси се шерифът.

— Очаква го истинско разочарование — обясни Файнбърг.

— Как така?

— Когато той разбере… — Фарли нарочно млъкна многозначително.

— Когато разбере какво?

— Че Лорен се е запознала с някого, когато беше в Канзас Сити.

— Това бе любов от пръв поглед — намеси се Файнбърг.

— Не е съвсем вярно — каза Фарли. — Тя познава Ник от малка.

— Не, тя е знаела за него, но двамата никога не са се срещали, до миналата седмица.

— За кого говориш? — стреснато ококори очи шерифът.

— За Ник.

— Кой е този Ник? — настоятелно попита пазителят на закона.

— Николас Бюканън.

— Мъжът, в когото Лорен е влюбена — обясни Фарли.

— Странното е, че тоя тип Ник е най-добрият приятел на отец Том. Предполагам, че това е било предопределено от съдбата — изрече с напълно сериозен тон Файнбърг.

— И този Ник живее в Канзас Сити? — възкликна шерифът. После се самоуспокои: — Връзките от разстояние нямат бъдеще.

— О, той не живее в Канзас Сити, а на Източното крайбрежие.

— Тогава не смятам, че Бренър има за какво да се притеснява. Както вече казах, връзките от разстояние рядко имат бъдеще.

Шерифът току-що неволно им беше казал името на приятеля си, но Файнбърг и Фарли се направиха, че не са забелязали.

— Ник трябва да е предвидил и това — рече Файнбърг.

— Ето защо той се мести тук, в Холи Оукс, за да е с Лорен — добави Фарли.

Веждите на шерифа се присвиха ужасено:

— Той идва тук? С нея ли?

— Точно така — рече Фарли. — Предполагам, че не иска да я загуби.

— Да, това беше любов от пръв поглед — напомни му Файнбърг.

— И къде ще отседне тоя приятел?

— Тук, при Лорен, докато се оженят. Не съм сигурен къде ще живеят след това — обясни му Фарли.

— Ти откъде разбра, че ще се женят?

— Лорен ни каза — отговори му Файнбърг.

— Хората ще има да приказват.

— Сигурно.

— Сега трябва да тръгвам.

Шерифът набързо пъхна носната си кърпа в джоба и се отправи към вратата.

Въпреки масивната си фигура, човекът на закона можеше да се движи много бързо, когато поискаше. Фарли и Файнбърг застанаха на прозореца и наблюдаваха как той притича до колата си.

— Той дори не ни попита за имената, нито поиска документите ни — промърмори Фарли.

— Бърза да отиде някъде, да се срещне с някого — отсъди Файнбърг.

— И да каже нещо на един приятел на име Бренър — заключи Фарли. След което извади мобилния си телефон и набра един номер.

Отговориха му при първото позвъняване.

— Хванахте ли го? — попита Фарли. Послуша около една минута, а после каза: — Да, сър. — И затвори.

Файнбърг приклекна до черната чанта.

— Хайде да започваме — каза той и подаде на другия агент чифт ръкавици. — Тази работа ще ни отнеме цялата нощ.

Фарли беше вечният оптимист.

— Може пък да извадим късмет.

Един час по-късно те наистина извадиха късмет. Откриха видеокамера, пъхната високо горе в един ъгъл на шкафа за бельо извън спалнята на Лорен. Обективът на камерата бе притиснат към една дупка в стената и бе насочен към леглото й. Той я беше наблюдавал как спи.