Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Зеленооко момиче, няма ли да излезеш да поиграем…

О, как мразеше да започва всичко отначало. Толкова много време! Толкова много работа!

— Успокой се, успокой се — прошепна той. — Правил си го преди, можеш да го направиш отново.

Все още не беше готов да се захване с този проект. Ако бе научил нещо през годините, то бе, че първо трябва да довършиш една работа, за да започнеш друга.

Отбивка I–355 за Холи Оукс изникна пред погледа му. Като примерен шофьор, той включи мигача и намали скоростта.

— Зеленооко момиче, аз идвам за теб, идвам за теб… Той си имаше тайно име за това градче Холи Оукс. Наричаше го „Недовършената работа“.

Играта започваше.

Екип от агенти на ФБР се събра в Холи Оукс, за да подготви капана. Джулс Уесън, шефът на подразделението, установи командния си пункт в просторна, добре обзаведена и екипирана хижа, собственост на абатството. Тя се намираше съвсем близо до града в южна посока, на самия бряг на Сенчестото езеро. Уесън бе завършил „Принстън“ с магистърска степен по психопатология и според слуховете щеше да замести Моргенщерн, ако вземеше доктората си и Моргенщерн се пенсионираше. Но тези слухове според повечето агенти беше пуснал самият Уесън. Той бе шеф точно според инструкциите, твърд и строг, истинско наказание за подчинените. Беше удивително арогантен, като се имаше предвид, че агентите, които ръководеше, имаха много повече опит от него.

Джо Фарли и Мат Файнбърг, единият действащ агент от Омаха, щата Небраска, а другият специалист по електронно наблюдение от Куантико, бяха изпратени в града преди другите. Трябваше да проучат квартала на Лорен и да гарантират сигурността на къщата. На двамата беше наредено да третират мястото като сцена на местопрестъпление.

Те знаеха, че ще им е доста трудно да се слеят с обкръжението. В едно малко градче като Холи Оукс всички се познаваха, а двамата агенти не желаеха да бият на очи. Бяха им казали, че в града има и други външни хора, работещи по реставрацията на абатството, тъй че и те се облякоха с работнически дрехи. Фарли носеше бейзболна шапка и черен сак. Файнбърг мъкнеше чанта с инструменти.

Никой не им обърна внимание. Никой, освен Беси Джийн Вандерман.

Докато агент Файнбърг обиколи двуетажната облицована с дъски къща на Лорен, проверявайки за възможни скривалища, агент Фарли с чантата си в ръка се изкачи по предното стълбище. Прекоси верандата и спря пред вратата, за да си сложи чифт ръкавици. Истински експерт по влизане и излизане без следа, той използва един много прост инструмент, своята карта на „Американ Експрес“, за да отвори вратата. Никога не излизаше от дома си без нея. Това му отне по-малко от пет секунди.

Шериф Лойд Макгавърн се появи пет минути по-късно и се нахвърли върху Фарли. Беси Джийн, съседка на Лорен, която вардеше около дома й като куче, след като Татко бе починал, бе повикала шерифа. Защото веднага бе забелязала дебеловратия мъж с квадратни рамене, дето влезе в къщата.

Фарли по-скоро се страхуваше, че шерифът ще разбута „сцената на местопрестъплението“, отколкото от това, че навираше пистолет под носа му. Агентът забеляза, че дори предпазителят не бе свален

Като се почесваше по олисяващата си глава и продължаваше да размахва оръжието, Лойд извика:

— Горе ръцете, момче. Аз съм законът в Холи Оукс и с най-добре да изпълняваш каквото ти кажа.

Файнбърг безшумно влезе в къщата през входната врага. Той застана зад шерифа и го смушка в гърба, за да привлече вниманието му. Но онзи по погрешка реши, че той държи пистолет. Хвърли оръжието си и вдигна ръце.

— Няма да оказвам съпротива — запелтечи той и в гласа му вече нямаше и следа от перчене и враждебност. — Вземете каквото искате, момчета, но ме оставете на мира, по дяволите.

Вбесеният Файнбърг размаха празните си ръце под носа на шерифа. Лойд разбра, че той не е въоръжен и тромаво запълзя по пода, за да вземе пистолета си.

— Добре сега — подхвана той, доволен, че отново държи положението в ръцете си. — Какво правите тук, момчета? Пълни тъпаци сте, ако си мислите, че ще откраднете нещо ценно. Огледайте се наоколо и ще видите, че Лорен няма вещи, дето си струва да вземете. Знам със сигурност, че не притежава видео, а пък телевизорът й е най-малко отпреди десет години. Не може да е повече от четирийсет долара и не си струва заради него да влизате в затвора. Доколкото аз знам, тя е бедна като църковна мишка. Няма много пари в банката, щото трябваше да изтегли кредит да купи магазина си.