Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Той иска някой да оцени колко е хитър.

— Знам, че според теб прекалено много упорствам — възрази Томи, — но аз все още смятам, че грешиш за тоя тип. Вижда ми се безсмислено да се свързва отново с мен. Изслушах вашите аргументи и знам, че сте експерти… Но вие забравяте защо той дойде при мен. Искаше опрощение на греховете и не го получи. Помните ли?

Пит го погледна съчувствено.

— Не. Дошъл е при теб, защото си брат на Лорен — каза тихо той. — И никога не е имал нужда от опрощение на греховете. Надсмивал се е над църквата, над тайнствата и особено над теб.

Томи придоби съвсем отчаян вид.

— Нали съзнавате, че в изповедалнята е трябвало да се срещне с монсеньор Маккиндри. Аз предложих услугите си в последния момент.

— О, той нямаше да отиде при Маккиндри — възрази Пит. — Знаел е, че си в изповедалнята, преди още да влезе в църквата.

— Вероятно те е наблюдавал как прекосяваш паркинга — намеси се Ник. — И ако монсеньорът сам беше изпълнил задължението си, той търпеливо щеше да изчака друга възможност.

— Ник е прав — рече Пит. — Този човек е добре организиран и изключително търпелив. Изразходвал е много време и усилия, за да дебне теб и сестра ти.

— А какво имаше предвид, когато каза, че той ни изпраща противоречиви послания? — попита раздразнено Томи.

— Исках да кажа, че той преднамерено се опитва да ни накара да тичаме в пет различни посоки — обясни Пит. — В магнетофонния запис твърди, че преследва жертвите си, че може би е сериен убиец. Убеждава ни, че току-що започва, а след това намеква, че от дълго време се занимава с това. Твърди, че е убил една жена, но споменава, че е възможно да е имало и други. Ако си спомняш, той се е разсмял, когато ти е казал, че само е наранявал жените преди Милисънт. Е, наша работа е да разберем кое е истина и кое не.

— С други думи, може всичко това да е лъжа, а може и да е истина.

— Томи, опитай се да разбереш, че за тези ненормалници най-важното са фантазиите. Най-важното! — натъртено повтори Ник. — Именно фантазията ги движи. Може всичко да съществува само в главата му, но ние трябва да приемем, че Милисънт наистина я е имало и че той я е измъчвал и убил.

— А сега той иска да осъществи своите фантазии с Лорен, така ли?

Пит кимна утвърдително.

— За него работата е спешна. Той се нуждае от повод да говори отново с теб.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Очите на Пит някак тъжно се присвиха.

— Ако онова, което твърди той, е вярно, тогава съм сигурен, че в момента е излязъл на лов за друга жена.

— Каза, че ще се опита да намери някоя, с която да замести временно Лорен… — рече Ник.

Томи сведе глава.

— Мили Боже — прошепна той. — И след това ще иска да изповяда греховете си!

— Не. Ще иска да се похвали.

Тифани Тара Тайлър бе уличница и се гордееше с това. Много отдавна беше разбрала, че ще й се наложи да пренебрегне малко нравствените си принципи, ако иска да постигне нещо в този студен и суров свят. Освен това липсата на прекалена скромност я беше отвела много надалеч в една каравана в Шугър Крийк — носеше доказателството за това със себе си. И нищо, нито дори спуканата гума на нейния ръждясал „Шевролет Каприс“, не можеше да я съкруши. Тя имаше голям успех и се чувстваше добре. И всичко това само защото бе дяволски сигурна, че в живота й ще настъпи радикална промяна.

Тифани знаеше, че в очите на майка си винаги ще си остане уличница. Тя бе убедена, че дъщеря й е обречена да гори вечно в ада, след като я беше хванала в банята с Кени Мартин. Но Тифани бе решила повече да не й пука за това какво мисли нейната смахната, стара и съсипана майка. Знаеше в коя област е истинският й талант и с цялото си сърце вярваше, че ако работи усърдно, ще успее. Навярно, когато станеше на трийсет, след цели дълги дванайсет години, дори можеше да е милионерка като онази мадам Хайди Флайс, която я преизпълваше с възхищение, защото имаше възможност да се среща с всички онези прочути филмови звезди. Тифани можеше да се хване на бас, че те се държаха с Хайди също като със звезда и може би, след като правеха секс с нея, дори я водеха на вечеря в някой от онези шикозни, скъпи ресторанти.

Тифани си спомняше точния момент в живота си, когато я озари Прозрението — бе потърсила тази дума в речника, след като прочете статията в списание „Мадмоазел“. Беше във фризьорския салон на Сузи, правеха й трайно къдрене, което изгаряше и без това изгорената й, неестествено руса, фризирана дълга коса. За да не мисли за парещия си скалп, тя взе списанието и започна да чете статията с крещящото заглавие „Знай предимствата си“. Посланието беше безкрайно ясно. Прави онова, за което те бива. Промени онова, което не харесваш в себе си. И използвай предимствата си, за да получиш каквото искаш. Но най-вече гледай да го докопаш.