Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Почти от една година.

— Преместила си се там, за да бъдеш по-близо до брат си и скоро се каниш да отвориш заведение, нали така?

— Да. Купих една западнала сграда на градския площад и в момента й правим основен ремонт.

— Какво по-точно представлява това заведение?

— Всички го наричат Ъгловата дрогерия. Такова е било преди години. Но сега това ще бъде място, където момчетата от колежа ще могат да отсядат. Надявам се и семействата от града да водят децата си на сладолед. Ще има хубав мраморен бар за напитки, закуски и джубокс.

— Както е било през петдесетте и шестдесетте ли?

— Нещо такова — съгласи се тя. — Свършила съм много работа за разни мъжки студентски организации и женски университетски, клубове. Правила съм емблеми и шаблони за фланелките им и смятам да работя още в тази област. Над бара има таванско помещение с чудесни прозорци и много светлина. Тъкмо там ще бъде моята работилница. Сградата не е голяма, но отпред е с веранда и през топлите месеци смятам да сложа там маси и столове.

— Сигурно ще спечелиш много пари, като продаваш сладолед и трикотажни фланелки. Но предполагам, че с това имущество под попечителство няма защо да се притесняваш за финансите си.

Тя нито се съгласи, нито отхвърли предположението му. Просто добави:

— Освен това върша дизайнерска работа и за някои местни фирми, а и тази есен ще преподавам в един курс.

— Знам, че си учила изкуство в Париж — каза той. — Рисуваш, нали?

— Да — каза тя. — Това ми е хоби.

— Томи ми се оплака, че дори не му позволяваш да види някоя от картините ти.

— Когато стана по-добра, ще ти ги покажа.

— Има ли някой, който да не желае да отвориш това заведение?

— Стив Бренър би искал да види как се провалям, но не смятам, че би нападнал мен или брат ми, само за да ни накара да напуснем града. Веднъж дори ме покани на среща. Но всъщност е много досаден. Не обича да му се отказва.

— Предполагам, че не си ходила на среща с него?

— Не, не го харесвам. За него парите са всичко. Той е председател на Дружеството на прогреса в Холи Оукс. Честна дума, точно така наричат себе си, макар че членовете на дружеството са само двама. — След малко се сети и добави: — Стив Бренър е дилър на недвижими имоти.

— А кой е другият член на дружеството? — попита Ник и добави името на Бренър в списъка.

— Шериф Лойд Макгавърн.

— Та какво правят тези двамата за прогреса на Холи Оукс?

— Искат да купят всички сгради около площада за някакви предприемачи — отговори тя. — Стив е мозъкът на този проект, именно той се опитва да сглоби всичко. Дори някой собственик на имот да го продаде директно на предприемачите, Стив и шерифът ще получат комисиона. Уредил е нещата по този начин. Или поне така разправят.

— И за какво им трябват имотите на тези предприемачи?

— Искат да съборят красивите стари сгради и да построят жилищни блокове за разширението на колежа. Грамадни грозни апартаменти за семейни колежани.

— Не могат ли да ги вдигнат някъде другаде?

— Да, биха могли, но те планират да направят и супермаркет точно в покрайнините на града — обясни Лорен. — Ако се отърват от всички магазини около площада…

— Ще монополизират пазара…

— Точно така.

— А кои са предприемачите?

— „Грифън АД“ — отговори тя. — С тези хора никога ме съм се срещала. Седалището им е в Атланта. Стив е техният говорител. Те предлагат на собствениците много пари…

— И кой друг освен теб удържа положението?

— В града има много хора, които биха искали да видят тези сгради възстановени, а не съборени.

— Да, но колко от тях все още имат свои фирми около площада?

Тя въздъхна.

— Считано от миналия петък, четирима все още бяха на моя страна.

— А останалите се огънаха?

— Да.

— Искам да ми нарисуваш карта на мястото и да впишеш имената на всички собственици. Можеш да го направиш по-късно — добави той.

— Добре — съгласи се Лорен. — Това всъщност е площад с три страни, от четвъртата има малък парк. И един прекрасен стар фонтан. Най-малко на шейсет години е, но все още работи… Там има и подиум за изнасяне на концерти. През летните месеци местните музиканти се събират всяка събота вечер и свирят. Мястото наистина е очарователно, Ник.

Лорен притвори очи и взе да си припомня имената на онези, които бяха сключили договори с „Грифън“. Започна със собственика на железарския магазин, който едва си изкарваше хляба.

— Маргарет Стамп има малка хлебарница в централната сграда — обясни тя. — А Конрад Келог е собственик на градската аптека. Той е в блока точно срещу мен. Страшно важно е тези двамата да удържат положението, защото, ако един от тях продаде имота си, „Грифън“ може да събори техните сгради. А щом веднъж построи дори само един жилищен блок там, с площада е свършено.