Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Не — отвърна тя, но дръзкото му държание я накара да се усмихне.

— Тогава не виждам какъв е проблемът!

— Огромен е! — троснато му отвърна той.

Ноа се усмихна още по-широко. Явно бе постигнал очакваната реакция, защото намигна на Лорен, сякаш тя му беше съюзник в тази игра, целяща да ядоса Ник. Най-накрая пусна ръката й и отново се обърна към Томи.

— Как да те наричам? Том, Томи или просто „свещеник“?

— Наричай го „отче“ — намеси се Ник.

— Но аз не съм католик.

— Том или Томи е добре — съгласи се брат й.

— Пит ми каза, че имаш копие от магнетофонния запис — рече Ноа, вече със сериозен тон. Усмивката му бе изчезнала. — Най-добре е да го прослушам.

— В кухнята е — обясни Томи.

— Добре — отвърна той. — Но умирам от глад, имаш пи някакво ядене?

— Искате ли аз да ви приготвя нещо набързо? — предложи Лорен.

Ноа я погледна и усмивката му отново разцъфна.

— Да, страшно ще ми хареса.

Ала на Ник това въобще не му харесваше. Той поклати глава:

— Сам ще си сготвиш. След като вече си тук, с Лорен ще тръгваме. Тя е направо съсипана.

— Какъв е графикът за утре? — попита Ноа.

— Аз трябва да отида в болницата да ми направят две изследвания — каза Томи. — Просто обичайните изследвания — добави той заради Лорен.

— По дяволите, мразя болниците — рече Ноа.

— Те би трябвало да ти пишат благодарствени писма сухо отбеляза Томи. — От онова, което ми каза Ник за теб, разбирам, че им пращаш много пациенти.

— Ставам за посредник. Пращам ги направо в моргата. Това пести време и пари. — Едрият мъж погледна към приятеля си: — Какво си наговорил за мене?

— Само че стреляш на месо.

Ноа присви рамене.

— Истината е горе-долу такава, ала и ти правиш същото. Но аз съм по-добрият стрелец, това е всичко.

— Не, не е — възропта Ник.

Лорен слушаше ужасена разговора им, но не можеше да прецени дали Ноа се шегува, или говори истината.

— Много хора ли си убил?

— Хайде сега, Лорен, знаеш, че не бива да ми задаваш такива въпроси. Не мога хем да убивам, хем да приказвам за това. Пък и е грешно човек да се хвали, нали Том?

Ник се засмя.

— Нескромността е най-малкият от всичките ти грехове.

— Иначе аз съм добър човек. Обичам да мисля за себе си като за защитник на околната среда.

— И как става така? — попита иронично Ник.

— Давам своя принос за това светът да стане по-добро място. — Отново се обърна към Томи: — Цял ден ли ще стоим в болницата?

— Не, рано сутринта имам час за рентген. Трябва да се върнем тук към осем или девет.

— Време ли е за още един преглед? — възкликна Ник, а в очите му блеснаха дяволити искрици. — Ако е така, аз наистина искам да присъствам.

— Какво му е толкова смешното на тоя преглед? — попита Ноа.

Томи се изчерви.

— Всъщност, пак ще ме гледат на рентген, но Ник не може да дойде с мен. Забранено му е да влиза в рентгенологичния кабинет — рече той.

Ноа настояваше да научи подробности и Лорен бързо осъзна, че точно тя е причината Ник и Томи да не искат да говорят за това. Извъртаха думите като непослушни ученици, изправени пред директора.

— Извинете ме, ще отида да взема чантата си — тактично се измъкна тя, но още не беше стигнала до кухнята, когато ги чу да се смеят.

Томи разказваше историята, но говореше толкова тихо, че Лорен успя да долови само една-две думи. Каквото и да се беше случило с Ник в рентгеновото отделение, то много ги развеселяваше. Тя намери чантичката си на пода до стола, метна я на рамо и като се облегна на масата, изчака смехът да затихне.

Ник дойде да я потърси.

— Готова ли си?

Лорен кимна утвърдително и го последва до входната врата. Томи се наведе, за да може сестра му да го целуне по бузата, а Ноа веднага направи същото движение.

Тя се засмя и нежно го отблъсна.

— Ти си ужасен флиртаджия!

— Да, такъв съм си — съгласи се той. — А ти си дяволски красива жена.

Лорен се усмихна примирително:

— Добре, но пази брат ми.

— Не се притеснявай. Цял живот са ме подготвяли за това. Произхождам от голям род на защитници на реда, така че съм роден да защитавам другите. Генът ми е такъв — добави той. — Е, лека нощ.

Тя кимна. Ник отвори вратата, но Лорен се забави на прага.

— А как е фамилното ти име? — обърна се тя към Ноа.

— Клейборн — отговори той. — Ноа Клейборн.

Колата на Лорен беше истинска развалина. Карбураторът бе задръстен, свещите се нуждаеха от смяна, а скоростната кутия бе разбита. Ник беше учуден, че с този автомобил успяха да прекосят града и да стигнат чак до хотела.