Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Ник не откъсваше поглед от телевизора. Външно изглеждаше неподвижен, съсредоточил цялото си внимание върху екрана, но мислите бушуваха в главата му. Когато Лорен излезе от банята, той я обгърна с един поглед — невероятно дългите й крака, полюшващите се гърди под леката материя, красивата й шия, съвършените й устни. Едва ли щеше да се почувства по-възбуден, ако бе облечена с дантелено бельо.

О, той наистина забеляза всичко, но за това му бяха нужни по-малко от три секунди. Трябваше да призове на помощ цялото си самообладание, за да извърне очи към телевизора. Само че ако тя го беше попитала какво гледа в момента, не би могъл да й каже.

— Ти си като брат ми — отбеляза Лорен.

Дръпна нощницата си надолу и се облегна на две големи възглавници. Имитира го, кръстосвайки крака като него и започна да развинтва капачката на лосиона.

Имаше много място между тях на голямото легло, но това не уталожи странното напрежение помежду им. „Овладей се, каза си Ник. Това е малката сестричка на Томи“.

Мажейки ръце с розовия лосион, Лорен повтори:

— Казах, че си също като брат ми.

Томи не изпуска дистанционното от ръцете си.

— Защото той знае тайната — усмихна се Ник.

— Каква тайна?

— Че онзи, който управлява дистанционното, управлява света.

Тя се засмя и това го насърчи да говори.

— Не си ли забелязала как президентът винаги потупва горното джобче на жилетката си? Проверява дали дистанционното му си е все още на мястото.

— Винаги съм си мислила, че това е някакъв нервен жест.

— Е, сега знаеш истината.

Лорен остави шишенцето с лосиона на масичката до леглото и се пъхна под завивките. Впери невиждащ поглед в телевизора, но в главата й се въртяха неспокойни мисли.

— Ноа е добър в работата си, нали? След като се запознах с него, вече не се притеснявам за Томи. Ноа ме накара да се почувствам уверена, че ще пази брат ми. Знам, че ме дразнеше, разправяйки ми за разни убийства…

— Да, така е — засмя се Ник.

— Ти ми каза, че Пит го използва от време на време, но че Ноа не работи за ФБР.

— Хем работи, хем не. Това е нещо като да си малко бременна. Ноа обича да си мисли, че е свободен агент.

— А не е ли?

— Не, Пит го командва. И тъй като Пит работи за ФБР, а Ноа работи за него, значи той също работи за Бюрото. Ние просто не му го казваме.

— Не мога да разбера кога говориш сериозно — усмихна се Лорен. — Но сега се чувствам скапана, дано на сутринта умът ми да е бистър отново.

На следващия ден, с ум като бръснач, Лорен щеше да реши как да се справи със ситуацията. Но сега просто беше прекалено уморена, за да може да мисли.

Заспа, докато го наблюдаваше как гледа хокеен мач.

Когато сутринта Лорен се събуди, чу как Ник обикаля из всекидневната. Грабна чантата си и побърза да влезе в банята, за да се облече. Нямаше богат избор в облеклото. Беше напуснала Холи Оукс по тревога и не бе имала време да помисли за гардероба си. Когато събираше багажа си, смяташе, че ще прекара само една нощ в Канзас Сити. Беше пъхнала в чантата къса черна ленена пола и бяла блуза, в случай че Томи влезеше в болницата. Само веднъж да седнеше с тази ленена пола и тя щеше да изглежда така, все едно че е спала с нея.

Лорен бе обула едната си обувка и посягаше да вземе другата, когато Ник почука на вратата на банята.

— Закуската пристигна — извика той. — Приготви се, че ни чака работа.

Тя излезе от банята с обувка в ръка.

— Каква работа?

Ник й посочи един бележник на масата.

— Ще направим списък. Така ще има с какво да започна.

— Нямам нищо против. А какво ще записваме?

— Две неща. Първо ще направим списък на хората, които може да ти имат зъб. Нали разбираш… на враговете ти. Типовете, които ще са щастливи, ако просто изчезнеш.

— Сигурна съм, че има хора, които не ме харесват, но не мисля, че някой от тях би искал да ме нарани. Наивно ли ти звучи това?

Тя се наведе да обуе другата си обувка. Когато се изправи, Ник тъкмо слагаше един кроасан в чинията й.

— Да — отговори той. — Искаш ли малко кафе? — попита я и посегна към каничката.

— Не пия кафе, но все пак ти благодаря.

— Аз също не пия кафе. Странно, нали? Сигурно сме единствените двама души на този свят, които не подпомагат финансово „Старбъкс“.

— Той седна на стола срещу нея и развинти капачката на писалката си.

— Ти каза, че първо ще направим списък на враговете ми? Какво следва? — попита тя.

— Бих искал да знам кои твои приятели се държат прекалено внимателно с теб. Но най-важното е от колко време живееш в Холи Оукс?