Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Кога ще излезе статията? — попита Ник. Той се опитваше да разбере дали има време да бъде спряна.

— Няма да излезе във вестника. С Лорна малко си поговорихме.

Ноа се ухили:

— Да не би да си я заплашил с адските мъки?

Томи остана сериозен.

— Не, не съм, но пък й казах, че завижда на Лорен. Тя не искаше и да чуе моето мнение, но се съгласи да не пуска статията. Страхува се, че и други хора могат да си помислят, че завижда на Лорен, след като толкова пъти я е преследвала.

— Искам чаша мляко — каза неочаквано Лорен.

Споменеше ли се името на Лорна и стомахът й започваше да се бунтува.

— Аз ще ти донеса — предложи Томи.

— Поне малко хапни — предложи й Ноа.

— Нищо ли не може да се направи с тези адвокати? — попита Ник.

— Аз вече правя нещо.

Томи подаде глава от килера.

— Какво? — попита той.

— Съдя ги.

Брат й грабна една чаша и побърза да се върне в кухнята.

— Съдиш ги?

— Да — отвърна Лорен. — След като узнах какво са направили, на следващия ден започнах да търся адвокат. Отне ми една година да намеря юрист, който да пожелае да се захване с тези колоси.

— Давид срещу Голиат, а? — обади се Ноа.

— Вече започваш да разсъждаваш като свещеник. Може би трябва да помислиш дали да не се присъединиш към братството — подразни го Ник.

Ноа се намръщи ужасен.

— Това никога няма да се случи.

Томи извади кутията с мляко от хладилника и наля малко в чашата на Лорен.

— Ще ми кажеш ли за делото? Какво става?

Тя отпи от млякото си, преди да му отговори.

— Спечелих го на две инстанции. Те го проточиха с искания за отлагане, но моят адвокат ме предупреди, че предстои последното обжалване. Скоро трябва да получа новини от него. Или ще загубя, или ще спечеля.

— Значи има голяма възможност да си получиш парите обратно.

— Вероятно — отговори тя. — Подготвена съм и да загубя.

— Нищо чудно, че караш тая разнебитена стара кола — рече Ник. — Живяла си с оскъдни средства.

Той й се усмихна така, сякаш смяташе, че е извършила нещо забележително.

— Живях като повечето хора — рече тя. — А по една случайност харесвам и колата си.

В този миг разговорът бе прекъснат внезапно. Шерифът яростно влетя в кухнята.

— Къде, по дяволите, е моето момче? — изръмжа той, посягайки към пистолета си. — Какво сте направили с него?

Ник бе обърнат с гръб към вратата, ала Ноа стоеше точно срещу вилнеещия шериф. В миг ръката му изчезна под черното расо и под масата той насочи пистолета си към Лойд.

— Само извади оръжието и си мъртъв.

Лойд замръзна на място, слисан от този свещеник, който дръзваше да го заплашва.

Лорен не успя да се извърне на стола си, когато Ник рязко извади своя пистолет. Вече бе застанал пред нея, за да я защити, а дулото опираше в слепоочието на Лойд.

Томи се приближи отзад и отне пистолета на шерифа. След това кротко предложи на Лойд да седне, за да обсъдят разумно проблема.

— Аз съм властта тук — изкрещя шерифът.

— Не, не си — осведоми го Ник, прибирайки пистолета си обратно в кобура.

Лойд се тръшна на стола, който беше в най-отдалечения край на масата.

— Върни ми пистолета.

Томи връчи оръжието на Ник, а той бързо изпразни пълнителя и го плъзна по масата към шерифа.

— Та какъв ти е проблемът? — попита го Томи.

— Моето момче — промълви Лойд. — Изчезна безследно. Ето това е проблемът.

— Скрил се е — предположи Ник. — След пожара, който запали. Крие се.

Лойд разтърси глава.

— Аз няма да се занимавам с цялата тая работа около пожара, щото ние с теб виждаме нещата различно. Моето момче знае, че може да разчита на мен за алибито си. Няма защо да се крие. Той беше в леглото, спеше дълбоко, когато се прибрах у дома от Нюджънт. Бях уморен до смърт, защото прекарах на крак почти през цялата нощ. Тъкмо си лягах, когато онази отрепка шерифът от Нюджънт почука на вратата ми. Той каза, че ще арестува Лони по обвинение в палеж. Поспорихме малко, ама после реших да оставя тая работа на адвокатите и го пуснах вътре. Обаче Лони го нямаше в леглото, а прозорецът му беше широко отворен.

Ник погледна към Ноа, после рече:

— Може би Уесън е решил да го прибере.

— Не е това! — Шерифът вече хленчеше. — Той все още е с другите, натъпкан е заедно с Бренър в една килийка, два на два, разпитват го. Не ми позволиха да подслушвам, не искаха да знам какво става. Най-накрая вдигнах ръце и тръгнах към вратата, но тогава чух, че го обвиняват в убийство. Един от заместник-шерифите каза, че имат всички улики срещу него.