Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Ще можеш да ми разкажеш всичко, докато се обличаме — каза тя. — Ама всичко, до най-малките подробности! Сега трябва да затварям. Тъкмо си лакирам ноктите. Ще се видим в пет и моля те, престани да се притесняваш. Ще бъде чудесно. Нищо не може да ми развали този ден и знаеш ли защо?

— Защото се омъжваш за мъжа на мечтите си?

— Да бе, но има още нещо.

— Какво е то?

— Че независимо от всичко, тази нощ ще правя страхотен, луд секс. Ох, мама ме гледа свирепо. Трябва да затварям.

Лорен върна телефона на Ник.

— Нека първо да минем покрай къщата — каза тя. — Ако огънят не е стигнал до втория етаж, може би ще успея да си намеря нещо подходящо, което да облека за сватбата.

— Дрехите ти ще миришат на пушек — отвърна той. — Но ако занесеш някоя рокля на химическо чистене, може да успеят да я оправят преди пет часа.

Тя мислено прегледа гардероба с роклите си от отдавна отминали времена. Така наричаше тези красиви луксозни рокли и костюми, които й беше подарил шефът на европейската модна агенция, опитвайки се да я привлече да работи за тях. Сребристо синята рокля на „Версаче“ можеше да свърши работа или пък прасковената на „Армани“. И двете бяха официални и дълги, а сандалите с високи токчета щяха да подхождат на всяка от тях. Ако бяха изгорели в пожара, не знаеше какво би могла да облече. В местния магазин за дамско облекло нямаше официални рокли.

— Какво друго трябва да свършиш преди сватбата — попита Ник.

— Да намеря място, където да преспя довечера — отвърна тя. — Ще изчакам до утре, за да прибера каквото може да се спаси от пожара. Прекалено съм объркана, за да мисля за това днес. И трябва да ти намерим костюм за сватбата — добави тя.

— Имам само тъмносиния блейзър и два чифта официални панталони.

— Ще свършат работа. И тях ще занесем на химическото.

Гласът й звучеше уморено.

— Отпусни се, скъпа. Нещата ще се оправят.

Тя се опита да мисли оптимистично.

— Днес е хубав ден за сватба, нали?

— Твоята приятелка разстрои ли се заради роклята?

— Не — отговори Лорен. След това се усмихна. — Мишел не се разстройва за такива неща. Каза ми, че нищо не може да й развали днешния ден.

Телефонът иззвъня. Не се обаждаше Моргенщерн, както се надяваше Ник. Беше Ноа — искаше да знае кога Ник и Лорен ще пристигнат в абатството.

— Томи притеснява ли се?

— Не — отговори Ноа. — Само иска да знае дали ще поостанем.

— Ще пристигнем след около час. Гледай той да не мърда оттам.

Лорен вече огладняваше, но не искаше да отделя време за ядене. Толкова много неща трябваше да свърши до вечерта, а вече бе почти обед.

Влязоха в Холи Оукс и по тихите лъкатушни улички стигнаха до нейната къща.

— Знаеш ли какво ми каза Мишел? Във вестника нищо не пишело за Лони. Тя смяташе, че Стив Бренър е подпалвачът.

— Фарли ми обеща, че ще го закара в Нюджънт — рече Ник. — Лони и Бренър може да споделят една килия.

— Иска ти се да беше на разпита, нали?

— Да, така е — призна си той. — За мен ще е голямо удоволствие да се заема с разпита. Да погледна Бренър в очите. Тогава ще съм сигурен.

— Че е престъпникът, когото търсиш ли?

— Не. По-скоро, че не е той.

— Ще ми се да грешиш.

— Знам. — В гласа му прозвуча съчувствие.

— До миналата нощ за нищо на света не бих повярвала, че Стив е гаден воайор — замислено изрече Лорен.

— Това е защото не познаваш тъмната му страна.

— Със сигурност я видях снощи. Лицето му беше разкривено от омраза и отровните думи, които излизаха от устата му, ме шокираха. Мисля, че той е способен на всичко, дори да извърши убийство. Но знаеш ли кое все пак ми се вижда странно?

— Кое? — заинтересува се Ник.

— Стив винаги е бил много скован и напрегнат, във всеки случай пред мен се държеше така. Той обича да контролира нещата, организиран е. Винаги планира всичко предварително. Доста хитро е манипулирал собствениците на магазини, за да ги накара да му ги продадат. Купил е пет магазина, преди хората от града да открият какво е намислил. Той е много потаен и много хитър. Мисля, че е усещал колко опасен и непредсказуем може да бъде Лони. Защо тогава би го замесил в тази работа?

— За да го използва като изкупителна жертва.

— Може би — съгласи се тя. — А как е влязъл Стив в къщата?

— През задната врата. Счупил е стъклото, немарлива работа — презрително изрече Ник.

— Мисля, че Лони е търсил начин да влезе през някой прозорец.

— Ти ми каза, че бил на покрива.

— Чух го, беше зад прозореца на банята.