Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Какво е то? Не, остави ме да позная. Искаш да публикуваш съобщение за случилото се между нас във вестника?

Той се разсмя. Тя го изгледа ядосано.

— Не.

— Когато се върна в Бостън… — започна Ник.

— Какво? — не издържа Лорен.

— Ти идваш с мен.

— Защо?

— Защото нямам намерение да те изпусна от погледа си, докато не се уверя, че сме вкарали зад решетките човека, когото търсим.

— За колко време?

— Колкото е необходимо.

— Ще дойда с теб в Бостън, докато тук текат юбилейните празненства, но после ще се наложи да се върна. Трябва да си намеря място, където да живея, да отворя моето заведение, да взема решение какво ще правя през останалата част от живота си. Нуждая се от малко време, за да уредя нещата.

— Искам да поговоря с теб и за нещо друго.

— Да, слушам те.

— Ти не си влюбена в мен.

Лорен примигна невярващо:

— Така ли?

— Не, не си — бавно изрече той. — Ти просто се заблуждаваш. Объркана си — обясни Ник. — Беше под страшно напрежение, а и двамата бяхме задължени да бъдем заедно. Това е нещо като пациентка да се влюби в своя лекар. Не е истинско.

— Значи страдам от заблуда?

— Не страдаш, скъпа — отвърна той. — Но аз наистина смятам, че си объркала благодарността с любовта.

В продължение на една дълга минута тя се престори, че размишлява над тази вероятност, а след това рече:

— Може и да си прав.

— Наистина ли? — Той изглеждаше леко стъписан.

— Да, така смятам — каза тя по-твърдо.

— Значи съзнаваш, че не ме обичаш.

Не, помисли си тя. Съзнавам, че ако ти кажа, че те обичам, това ще те ужаси, защото означава обвързване и поемане на риск.

— Да, точно това съзнавам — каза Лорен. — Бях объркана, но вече не съм. Благодаря ти, че ми изясни нещата.

Той я погледна подозрително:

— Дяволски бързо си смени мнението?

— Просто успя да ме убедиш.

Изведнъж го обзе гняв. Усети, че побеснява, и не му пукаше дали му личи. Дяволите да я вземат, тя му беше признала, че го обича и само след минута спор беше отстъпила!

— И това е всичко, което имаш да ми кажеш ли? — попита хладно Ник.

— Не. Всъщност има още едно нещо, което бих искала да спомена.

— И какво е то?

— Ти си идиот.

Лорен използва телефона на Ник, за да се обади на Мишел и да й съобщи, че шаферската рокля е изгоряла в пожара.

Мишел отговори при първото позвъняване.

— Къде си? Добре ли си? Чух за пожара и Беси Джийн казала на мама, че си заминала с Ник, но никой не знаеше къде. Боже мой, можеш ли да повярваш, че Стив Бренър се оказа толкова извратен? Да скрие камера в къщата ти!

Лорен търпеливо отговори на въпросите й, а след това й каза за роклята. Мишел прие новината спокойно.

— Само да беше оставила роклята при Роузмари — каза тя, имайки предвид шивачката, която бе я преправила.

— Ти ми каза да я взема от нея, не помниш ли?

— Да, но ти кога въобще си ме слушала?

— Мишел, какво ще правим? Не трябва ли просто да се оттегля?

— Няма начин. Можеш да облечеш някоя от моите рокли.

— Сигурно се шегуваш. Ти си толкова слабичка. Никоя от твоите рокли няма да ми стане.

— Слушай, Лорен. Двете скучни братовчедки на Кристофър ми се натресоха за сватбата, но няма да позволя на нито една от тях да ми стане шаферка. Нали си най-добрата ми приятелка?

— Разбира се — каза Лорен. — Но…

— Тогава импровизирай. Няма значение какво ще облечеш. Ела гола, ако искаш. Не, по-добре не прави това. Ще предизвикаш безредици. Кристофър няма да може да си спомни клетвите за вярност — добави през смях Мишел.

— Ще намеря нещо да облека — обеща Лорен, чудейки се кога ще успее да пазарува.

— Все пак ще бъдеш тук в четири, нали?

— Дай ми време поне до пет.

— В града се вдигна страшна врява заради Бренър — каза Мишел. — Колко глупаво от негова страна да подпали собствената си къща. Ти знаеше ли, че със заплахи е принудил бедничката госпожа Талбът да му я продаде. И не е имал никаква застраховка. Тоя извратеняк е платил в брой.

— Откъде си научила всичко това? — попита Лорен.

— От любопитните приятелки на майка ми. През последния час Малката Лорна се обади три пъти на мама, за да й даде още информация.

— Стив не подпали пожара — рече Лорен. — Лони го направи. Сигурно не е знаел, че Стив е купил къщата.

— Но това не го пишеше във вестника! — възкликна Мишел. — Синът на шерифа е замесен ли?

— Да — отговори Лорен. — Има и още много, Мишел, но сега не мога да навлизам в подробности.