Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Но не си го видяла, нали?

— Не — отговори тя. — Може просто да е искал да се убеди, че няма никой вкъщи. Легнах на пода в мига, когато видях светлината.

Ник спря автомобила пред знака „стоп“ и изчака две момченца да преминат с велосипедите си през кръстовището. Родителите им как ги бяха изпуснали от поглед? По дяволите, всичко можеше да им се случи и родителите нямаше да разберат, докато не станеше прекалено късно.

Ник отново насочи вниманието си към Лорен.

— Лони е имал джобно фенерче?

— Не. Беше по-скоро миниатюрен лъч с размерите на писалка, светеше червено.

— Искаш да кажеш червен лъч… Лазерен ли?

— Да, точно така.

— Защо не ми съобщи за това снощи? — ядоса се той.

— Казах ти, че Лони беше на покрива.

— Онзи кучи син може да те е наблюдавал през оптически мерник. — Лицето му се изопна от гняв. — Откъде, за бога, би могъл да докопа подобно оборудване?

— От шкафа на баща си — отговори тя. — Шерифът много се гордее с колекцията си от оръжия, а Лони лесно би могъл да се добере до нея.

Ник извади телефона си и започна да набира някакъв номер.

— Затова ли излезе от банята?

— Да — отвърна Лорен. — На кого се обаждаш?

— На Фарли — отговори Ник. — Той може да установи дали Лони се е качвал на онзи покрив или не.

— Кой друг може да е бил?

Ник не й отговори.

Агент Фарли тъкмо се готвеше да се качи на самолета в Де Мойн, когато телефонът му иззвъня. Щом чу гласа на Ник, той се отдалечи от хората, които се качваха на борда.

— Хвана ме тъкмо навреме — каза той. — Само след минута щях да си изключа телефона.

— Задържа ли Лони?

— Не — отговори той. — Покрил се е, а мен ме преместиха. Уесън позволи на шерифа на Нюджънт и неговите заместници да издирят Лони.

— Файнбърг все още ли е наоколо, или Уесън го е пратил да си събира багажа?

— Не съм сигурен — отговори Фарли. — Те двамата отидоха до Нюджънт заедно с Бренър. И може би все още са там. Това не ти се нрави, нали, Ник? Ти не смяташ, че Бренър е нашият човек.

— Не, не смятам. Но все още нямам с какво да го докажа.

— Случаят може да се окаже прост и лесен, а ти никога по-рано не си попадал на нещо подобно.

— Може би.

— Ще останеш ли в Холи Оукс?

— Да.

— Съжалявам, че трябваше да стане така, но нямах никакъв избор. Щом Уесън изпрати имейл в управлението и им съобщи, че съм готов за прехвърляне на друга работа, те веднага ме атакуваха.

— Закъде пътуваш?

— За Детройт. Нещо се мъти там. Бъди благодарен, че си в отпуск.

— Бъди внимателен — каза Ник. — Благодаря ти за помощта, Джо.

— Голяма работа свърших, няма що. Едно ще ти кажа. В миналото два пъти съм работил с Уесън и той винаги е бил голям досадник, но не е създавал чак такива проблеми. Мисля, че се дължи на теб — добави той. — Ти по някакъв начин изваждаш на показ най-лошото у него. Но този път той отиде твърде далеч. Повече никога няма да работя с тоя маниак, дори да се наложи да си върна значката. „Като по учебник“, ама че гадно копеле. Уесън няма представа какво е това работа в екип и тъкмо това ще напиша в доклада си. — Джо млъкна за секунда. — Ник, знаеш ли какво ме притеснява?

— Че ще се качваш на самолет?

— Това си е твоята фобия, на мен нищо ми няма. Притеснява ме онова твое инстинктивно усещане. Ако си прав и Бренър не е търсеният човек, то тогава ти и Ноа оставате там на показ. Съвсем сами. Бог да ви е на помощ.

Лорен откри две рокли, които щяха да й свършат работа за сватбата. След като оставиха дрехите на химическо чистене, двамата с Ник потеглиха към абатството. Ноа беше в кухнята и ядеше студено пиле с най-разнообразни гарнитури. Ник дръпна един стол за Лорен и грабна едно пилешко бутче.

— Трябва да хапнеш нещо, скъпа.

Погледът на Ноа започна да снове между пламналото лице на Лорен и измъченото изражение на Ник. След това избухна в смях.

— Отне ви доста дълго време.

— Не започвай с това! — предупреди го Ник.

— Какво да не започвам? — невинно попита Ноа.

— Ник нарича всички „скъпи“ — изтърси Лорен, чувствайки се като истинска глупачка.

— Несъмнено — съгласи се Ноа. — При всяка възможност нарича така мен и Томи.

— Млъкни! — настоя Ник. — Къде е Томи?

— В една от залите за събрания заедно с онази редакторка.

— Какво иска тя? — попита Лорен.

Ноа сви рамене.

— Не мога да проумея.

Ник чу шум от затваряща се врата и прекоси кухнята, за да погледне през прозореца. Видя Лорна да бърза надолу по стълбите.