Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Ноа, откъде е цялото това угощение? — попита Лорен.

— От клуба на почитателките му — отговори Томи от вратата.

Ноа се усмихна неволно:

— Дамите ме харесват, какво да сторя!

— Той дава лични консултации — каза Томи, клатейки глава с явно раздразнение.

— И много добре се справям.

На Лорен й беше трудно да погледне брат си. Знаеше, че Ник е виновен за това; беше й внушил абсурдната мисъл, че щом Томи я погледне в очите, веднага ще разбере какво се е случило снощи.

— Лорен, искам да поговорим за малко насаме — каза Томи.

Ник я погледна красноречиво. „Нали ти казах, че ще разбере“, говореха очите му.

— Томи, двамата с теб трябва да поговорим.

— Не — почти извика Лорен и скочи. — За какво искаш да говориш с мен?

— Лорна току-що беше тук.

— Тя събра достатъчно новини, та да има с какво да се занимава през следващия месец. Имам предвид и пожара и Стив Бренър. Дали не търси начин да ми припише вината и за всичко това, а? — ядоса се Лорен.

— Тя пише нова статия за теб, но това няма нищо общо с пожара, нито с Бренър. От мен искаше потвърждение. Случайно налетяла на жената на банкера и тя й споменала за кредита, който си взела, за да купиш твоя магазин. Така от една клюка на друга всичко станало ясно. По дяволите, Лорен — възкликна той с треперещ от гняв глас, — защо не ми каза, че парите под попечителство ги няма? През цялото това време аз си мислех, че няма защо да се притеснявам за теб.

Лорен бе слисана от неочаквания обрат на разговора. Искаше й се да удуши Лорна.

— Трябваше да попълня бланка за финансовото си състояние, за да получа заем, но банкерът няма никакво право да говори за това — възнегодува Лорен. — Дори на жена си не бива да казва. Това беше поверителна информация. И как смее Лорна да си завира носа в моите работи. — Лорен пристъпи към брат си. — Чу ли се какво ми каза току-що? През цялото време си смятал, че съм добре и че няма защо да се притесняваш за мен? Аз не съм на десет годинки, Томи, но ти като че ли не можеш да го проумееш. Парите ги нямаше още преди да навърша двайсет и една и нищо не можех да направя. Адвокатите ги взеха. До последния цент. Не ти казах, защото знаех, че ще се разстроиш, а нищо не можеше да направиш.

— Милиони долари… Спечелените с труд пари от нашия дядо ги няма? Когато се подписах да прехвърлят моя дял на теб, аз си мислех…

Изражението на лицето му едва не я накара да се разплаче. Изглеждаше напълно съкрушен. И ужасно разочарован от нея. Накара я да се почувства така, сякаш сама е пропиляла парите.

— Сестра ти не е виновна — тихо се обади Ник.

— Знам това.

— Но се държиш така, сякаш не го разбираш.

Раменете на Томи тежко се отпуснаха.

— Кога точно откри, че парите ги няма? — Лицето му пламтеше от гняв и той с всички сили се стараеше да се овладее.

— На двайсет и първия си рожден ден.

— Тогава трябваше да кажеш на семейството си. Може би е било възможно да се направи нещо.

Ноа знаеше, че не е негова работа да се меси, но не успя да се сдържи. Той погледна Томи право в очите:

— Какво семейство? Доколкото ми е известно, Лорен не е имала такова, докато навърши пълнолетие. На кого по-точно е трябвало да съобщи?

— Аз съм нейното семейство — възропта Томи.

— Опитай се да видиш нещата с нейните очи — настоя Ноа. — В детските си години ти си имал семейството на Ник и помощта му, а след като са те ръкоположили за свещеник, църквата е станала твоето ново семейство.

— Моята сестра винаги ще бъде част от семейството ми.

— Тя е била в Европа, а ти тук. Не можеш да промениш нещата. Чувството за вина те кара да се гневиш, защото е била изоставена да се справя сама.

Томи придоби измъчен вид. Лорен бавно поклати глава и се приближи до него.

— Това не е вярно, не съм била изоставена. Винаги съм знаела, че те имам. Наясно бях, че се бореше, за да мога да дойда да живея в Съединените щати. Томи, винаги съм чувствала, че ме обичаш. Моля те, не се ядосвай.

Той я прегърна и я притисна към себе си:

— Това просто беше голям шок. Повече не крий нищо от мен. Предполага се, че един голям батко трябва да се грижи за малката си сестричка, независимо на колко години са и двамата. Виж какво, хайде да се договорим за нещо, искаш ли? Отсега нататък няма да крием нищо един от друг. Ако се наложи да ходя на химиотерапия, ще ти кажа, а ако ти имаш проблем, ще ми кажеш.

— Не очаквам да решаваш проблемите ми вместо мен.

— Да, знам, но би трябвало да ги обсъждаме заедно.

— Добре — съгласи се Лорен.